Грийнспан: Не виждам "безразсъдна еуфория" на пазара

Въпреки че водещите акции са на исторически върхове, бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан заявява пред CNBC, че "irrational exuberance" (безразсъдна еуфория) е последният термин, който би използвал, за да опише пазара днес.

Грийнспан въведе тази фраза през 1996 г., в отговор на покачващите се акции по време на дотком балона. Любопитно е, че точно през 1996 г. бе последният път, когато индексът Dow Jones Industrial Average отбеляза ръстове в 10 поредни сесии преди да регистрира подобна серия вчера.

Според Грийнспан акциите са "значително подценени" в исторически план, дори и след последните ръстове. Той отбелязва, че повишаването на подоходния данък не свива потреблението заради растящите цени на активите.

Днес пазарът ще се опита да удължи серията до 11 положителни сесии – нещо, което за последно се е случвало в период, обхващащ края на 1991 и началото на 1992 г. Вероятността това да стане се усилва от факта, че Dow Jones e затвaрял на плюс всеки петък от началото на годината.

По отношение на банките и концепцията „твърде големи, за да фалират", Грийнспан смята, че това е най-важният регулаторен проблем в наше време, като според него той се влошава. Банкерът добавя, че законът за реформа на Wall Street Дод-Франк е базиран на грешна структура и не вярва, че ще бъде изцяло въведен.

Грийнспан заявява, че би предпочел да види по-високо ниво на банковия капитал на постоянна база с цел защита от фалит. Според него, ако се наложи, банките трябва да бъдат оставени да фалират, като минат през стандартната процедура по неплатежоспособност и ликвидация, а пазарите  да направят съответните корекции. Той посочи, че това е работило в продължение на много дълъг период в миналото.

Бившият централен банкер смята, че банките не трябва да бъдат принуждавани да се връщат в свят, в който търговското и инвестиционното банкиране са отделени. "Финансовата система става все по-сложна, и това е необходимо, след като самата икономиката е станала много по-сложна."

"Да се раздробяват банките при това положение няма никакъв смисъл, но ако проблемът "твърде големи, за да фалират" не може да бъде решен по друг начин, бих подкрепил раздробяването", споделя Грийнспан.