Търговската война - завръщането на един забравен призрак

Търговските войни не са ново явление. От Опиумните войни между Великобритания и Китай през 19 век до Банановата война между Европа и Латинска Америка през 90-те години на 20 век, държавите неведнъж са прибягвали до митнически и немитнически ограничения, за да контролират вноса и защитят чувствителни сектори на икономиката си от агресивна външна конкуренция.

Сблъсъкът, който се развихри през последната година, обаче въвлече всички големи икономически сили в света, изправяйки един срещу друг довчерашни съюзници и сближавайки заклети противници, и достигна внушителен обхват по стойност и засегнати сектори.

Търговската война по дефиниция е състояние, при което страните се опитват да си навредят взаимно, обикновено чрез митнически или квотни ограничения. Ескалация на конфликта може да намали международната търговия и да доведе до забавяне на икономическия растеж или дори до свиване на икономиката.

Не всички обаче са на това мнение.

"Търговските войни са нещо хубаво и лесно за печелене"

Президентът на САЩ Доналд Тръмп неотдавна се самопровъзгласи за "човек на митата". Те са любимото му оръжие в битката за "справедлива търговия" и надмощие. За да заобиколи необходимостта от одобрение на Конгреса, стопанинът на Белия дом прибегна до клаузи за защита на националната сигурност в законодателство от времето на Студената война.

Започнал годината с пробен залп срещу слънчевите панели и големите перални машини, броени месеци по-късно митническият му устрем се насочи в три направления - стомана и алуминий, китайски внос, автомобили и автомобилни части.

Митата на САЩ от 25 на сто върху вноса на стомана и 10 на сто върху вноса на алуминий разтърсиха международната общност, засягайки някои от най-верните американски съюзници. САЩ са най-големият вносител на стомана в света и според администрацията на Тръмп притокът на евтин внос от чужбина ощетява американските производители и работници. Основната мишена на мярката бе Китай, чието свръхпроизводство заля световния пазар.

От Китай обаче идват едва 2,9% от вноса на стомана в САЩ. Всъщност, водещ вносител е Канада с дял от 16,7%. Макар първоначално да получиха изключения, в крайна сметка ЕС, Канада и Мексико попаднаха в "черния списък". Извън режима останаха само Южна Корея, Бразилия, Австралия и Аржентина, които се съгласиха да ограничат износа си на метали за американския пазар.

Цялата си мощ и ярост Тръмп развихри срещу Китай, който си навлече гнева му с огромния излишък в търговията със САЩ. Вашингтон обвинява Пекин също така в кражба на интелектуална собственост и принудителен трансфер на технологии от американски компании.

Официално търговската война започна на 6 юли

Именно тогава Вашингтон наложи мита върху вноса на китайски стоки на стойност 34 милиарда долара, а Китай отвърна с мита върху американски стоки на същата стойност. Месец по-късно американските мита обхванаха китайски внос за още 16 милиарда долара, на което отново получиха реципрочен отговор. Още месец и САЩ обявиха мита от 10% за китайски стоки за 200 млрд. долара с намерение те да бъдат вдигнати до 25 на сто от 1 януари 2019 година.

Под заплаха бе и оставащият внос на Китай за американския пазар за 267 милиарда долара. В началото на декември все пак бе договорено временно примирие, когато в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Аржентина Тръмп и Си Дзинпин си стиснаха ръце за 90 дена изстрелите да спрат, за да осигурят време за нови преговори. Засега поне Вашингтон обяви, че няма да вдига митата до 2 март. Пекин пък отмени допълнителните мита върху вноса на американски автомобили, наложени като ответна мярка, и започна отново да купува американска соя.

След като ЕС се закани да наложи ответни мита заради митата върху алуминия и стоманата, Тръмп заплаши вноса на европейски автомобили и автомобилни части. Това стресна сериозно европейците, чието автомобилостроене изнася за САЩ продукция за 38 милиарда долара годишно. Търговията, свързана с автомобилния сектор, се равнява на около 10 на сто от търговския поток между ЕС и САЩ. Към американския пазар се отправят най-голямата част от европейските коли, които носят 29,3 на сто от общата стойност на европейския износ.

Въпреки песимистичните предварителни очаквания при посещението си във Вашингтон в края на юли председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер успя да намери общ език с Тръмп и действията на този фронт бяха временно замразени. ЕС направи редица отстъпки, но за половин година преговорите все още не са донесли конкретен резултат и се появяват сигнали, че търпението на Тръмп започва да се изчерпва.