Инвеститорите трябва да извличат вградените в цените на акциите очаквания

Цената на акцията е съкровищница от информация за очакванията на пазара относно бъдещите резултати на компанията. Инвеститорите, които правилно четат пазарните очаквания и предугаждат ревизиите, увеличават шансовете си за постигане на възвръщаемост над средната.

Много инвеститори вярват, че включват очакванията в решенията си, но малцина го правят щателно и категорично, пише за Financial Times Алфред Рапъпорт, професор в Kellogg School of Management, Илинойс.

Понякога е добре да се върнете към основите. Инвеститорите, които търсят възвръщаемост над пазарната, трябва да намерят акции със значителни разлики между цена и стойност. Проблемът е, че цената е известна, но стойността не е.

На ефективен пазар, където акциите отразяват цялата налична информация за перспективите на компанията, цената е равна на стойността. Икономистите, които провеждат експерименти в лаборатории, могат да определят стойността и след това да тестват връзката между цена и стойност. Тяхната работа разкрива, че цената и стойността могат да се слеят много бързо дори в случаите, когато всеки инвеститор има само частична информация.

Но проучванията също така показват, че цената и стойността могат да се различават значително, когато инвеститорите възприемат масово твърде бичи или твърде мечи оценки, което води до пристъпи на краен оптимизъм или песимизъм. Съществуват възможности за извънредна възвръщаемост.

Стойността е равна на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на компанията. Малко инвеститори не са съгласни с това на теория, но много са предпазливи спрямо аналитичните модели, които оценяват („дисконтират“) бъдещите парични потоци, защото ги намират за твърде спекулативни.

В резултат на това повечето пазарни специалисти използват някакво приближение на процеса по оценяване, като например съотношението цена/печалба. Често виждате анализатори да оценяват стойността, като прилагат кратно към прогнозираните печалби и го сравняват с цената.

Инвеститорите също така обичат да сравняват оценъчните съотношения на компаниите с тези на техните конкуренти, когато търсят най-обещаващите инвестиции. Всъщност психологическите изследвания показват, че хората са добри в определянето на относителната привлекателност на акциите. Проблемът е, че цената може да се различава от стойността при всички сравнявани акции.

И макар че съотношенията спестяват време, те не са ясни, тъй като съчетават ключовите двигатели на корпоративната стойност, като ръст на продажбите, марж на печалбата и инвестиционни нужди.