Дълговият капан, в който се намира светът обяснява ниските дългосрочни лихви

Натрупват се доказателства, че инфлацията не е толкова „преходна“, както настояват централните банки. Вниманието е фокусирано върху цялата инфлация, която достигна 30-годишен рекорд от над 6% на годишна база в САЩ през октомври. Но базовата - която изключва волатилните цени на храните и енергията, и служи като по-добър индикатор за дългосрочните тенденции - също се увеличи в световен мащаб и в момента е над 4 процента в САЩ. Заплатите също са изправени пред дългосрочен натиск за повишаване: сега има повече от шест свободни работни места за всеки безработен американец, което е 20-годишен връх.

По-рано тази година имаше основание да се надяваме, че повишаването на производителността може да продължи, ограничавайки инфлацията в дългосрочен план, но то избледня. Проучванията показват, че хората, работещи от вкъщи, влагат повече часове труд, за да генерират същото ниво на продукция.

Глобалните пазари на облигации започват да калкулират очаквания, че по-високите инфлация и растеж ще принудят централните банки да повишат краткосрочните лихвени проценти, започвайки от следващата година. Всъщност нарастващите краткосрочни доходности на ДЦК поставят световните пазари на държавни облигации на път към най-лошата им година на възвръщаемост от 1949 г. насам.

Но доходността на 10-годишните държавни облигации сега е доста под темпа на инфлация във всяка развита икономика. Пазарът вероятно усеща интуитивно, че независимо какво се случва в краткосрочен план с инфлацията и растежа, в дългосрочен лихвите не могат да се повишават, защото светът е прекалено задлъжнял.

С нарастването на финансовите пазари и общите дългове като дял от БВП, те стават все по-крехки. Цените на активите и разходите за обслужване на дълга стават все по-чувствителни към повишаването на лихвите и сега представляват двойна заплаха за глобалната икономика. В предишни цикли на затягане на монетарната политика водещите централни банки обикновено вдигаха лихвите с 4-7 процентни пункта.

Сега много по-леко затягане може да доведе икономически проблеми на много страни. Броят на държавите, в които общият дълг възлиза на повече от 300 процента от БВП, се е увеличил през последните две десетилетия от половин дузина на две дузини, включително САЩ. Агресивното покачване на лихвите може също да съкрати високите цени на активите, което обикновено е дефлационно за икономиката. Тези уязвимости биха обяснили защо пазарът изглежда толкова фокусиран върху сценария „регулаторна грешка“, при който централните банки са принудени да вдигнат рязко лихвите, потапяйки икономиката и в крайна сметка натискайки лихвите обратно надолу.

На практика светът е хванат в дългов капан, което предполага, че макар отказът на дългосрочните лихвени проценти да се повишат значително да е нов и неочакван, той може да е и напълно рационален.