Защо светът трябва да се страхува от погром на развиващите се пазари?

Все повече капитал изтича от развиващите се пазари, след като инвеститори, компании и финансови институции губят доверието си към развиващите се страни. Отливите, които през последните 13 месеца достигнаха 1 трлн. долара, са от съществено значение, което се простира далеч отвъд слабостите на самите държави, пише Financial Times.

Динамиката на развиващите се държави спомогна за възстановяването на световния растеж след финансовата криза от 2008-2009 г. Но сега се изпарява бързо. Тяхната жизненост бе изсмукана от порочния кръг на редица причини и последствия.

Капиталовите отливи увеличават натиска върху валутите на развиващите се пазари да поевтинеят още спрямо американския долар, като по този начин потискат търсенето на внос, подкопават икономическия растеж и водят до още отливи. Ако цикълът не бъде удържан, рискът е, че евентуален спад на икономическия ръст в развиващите се страни, които допринасят за 52% от глобалния брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност, може да вкара света в рецесия.

Уязвимостта на развиващите се пазари може да бъде критична, но прогнозите са слаби. В допълнение – моделът за растеж, който генерира бърза икономическа експанзия през последните три десетилетия, изглежда не работи.

Според ръководителя „Развиващи се пазари“ в Citi Дейвид Любин три ключови двигателя на растежа – износът, публичните разходи и частните разходи – отслабват.

Износът страда заради срива на растежа на глобалната търговия. Публичните разходи са ниски, защото редица страни са твърде нервни, за да разхлабят фискалната политика, страхувайки се от загуба на кредитоспособност в момент, в който капиталовите притоци са оскъдни. А частните разходи пострадаха от факта, че кредитните пазари в редица страни са в състояние на „пост бум“ – нито местните банки, нито кредитополучателите имат голям апетит за риск, смята Любин.

Крайният резултат е забавяне на спада на растежа на БВП. Стратегът в UBS Бхану Бавежа изчислява, че експанзията на БВП на развиващите се пазари се е свила със средно 3,5% през първото тримесечие, което е най-ниското ниво от финансовата криза насам. Той добавя, че ако не се вземе предвид огромната икономика на Китай, оставащият растеж на БВП на развиващите се пазари е „близък до нулата“ през първото тримесечие. Малцина анализатори предричат обрат по-късно през годината.

Какво може да се направи, за да се обърне тази низходяща спирала? Единият възможен отговор са спешни структурни реформи. Само Мексико и Индия избраха лидери, които са отдадени на определени програми. Други развиващи се пазари като цяло пропиляха възможността за реформа, която им бе предоставена след повече от десетилетие на бърз растеж.

По-незабавен тласък обаче може да се вземе от селективното разхлабване на фискалната политика в някои развиващи се страни. Лесно е да се разбере защо редица правителства не им се иска да помислят за това. В очакване Федералният резерв на САЩ да увеличи лихвените проценти по някое време тази есен редица развиващи се държави ще засилват фискалната си дисциплина, за да могат да запазят разходите за финансиране колкото се може по-ниски.

Но в определен момент императивът за генериране на растеж трябва да вземе преднина, поне в тези страни, в които им някаква възможност за фискално подпомагане.

Нуждата от нова инфраструктура, особено в Индия, Китай, по-голямата част от Субсахарска Африка и Латинска Америка, е остра. Многостранните организации, измежду които Световната банка, Африканската банка за развитие, Междуамериканската банка за развитие и новата, водена от Китай, Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, трябва да действат бързо, за да увеличат кредитирането.

Развиващите се пазари също трябва да инвестират, където могат. Алтернативата е да рискуват сегашният възход на развиващите се пазари да се превърне в разгром.