Турският парламент одобри военна операция в Либия

Германия иска да посредничи в конфликта и да организира конференция за Либия, за да сложи край на боевете. Но генерал Хафтар не е готов за преговори, смята Клаудия Газини от международния мозъчен тръст International Crisis Group. „В сегашния климат е спорно дали една среща на върха за мир може да сложи край на военните действия в Либия“, пояснява тя.

Либийският политически анализатор Мохамед Фуад не очаква ЕС да може активно да се намеси в конфликта. Според него лидерът на централното правителство Саррадш не бива да разчита на активна европейска роля в конфликта: „ЕС не може да окаже натиск върху Хафтар", казва той пред германския всекидневник Handelsblatt. „Въпреки политическата подкрепа европейските държави не могат да предложат нищо на правителството на единството".

Затова Саррадш се обърна към Турция, смятат и двамата експерти. Ръководителят на правителството на либийското единство вече се срещна с Ердоган през декември. По-късно последва споразумение с Анкара за пренасочване на морските граници в източното Средиземноморие. Става дума и за възможни газови залежи под морското дъно. Договорът трябва да бъде потвърден от Организацията на обединените нации.

Реакцията на Ердоган

През последните седмици пред представители на медиите Ердоган многократно насърчава разполагането на войски. „Ако Либия го иска, ние ще го направим", цитираха го турските медии.

Проектният мандат, който беше представен на турското национално събрание в Анкара в четвъртък следобед (местно време), първоначално се занимава с общо разрешение за изпращане на войски за период от една година. По-конкретно в законопроекта се казва, че президентът ще вземе решение за „ограничението, степента, количеството и сроковете на военните операции и интервенции, ако е необходимо".

Интересът на консервативния турски президент Ердоган не е случаен. Не само защото големи части от Либия бяха част от сферата на влияние на султана в Османската империя, но и настоящото поддържано от ООН унитарно правителство се счита за консервативно-религиозно, докато генералът сепаратист Хафтар е част от светския прозападен лагер.

Така нареченото унитарно правителство дори не контролира цялата столица Триполи. Хафтар междувременно пое контрола над големи части от страната.

В Турция на предстоящата бойна мисия се гледа със смесени чувства. По принцип турското общество подкрепя военните операции с огромно мнозинство, но само ако то има за цел да защитят собствените национални граници. Сега случаят не е такъв, Либия е от другата страна на Средиземноморието. И този път всички опозиционни партии обявиха, че ще гласуват против пращането на войски.

А зоради участието на Франция турските медии, свързани с правителството, сега пишат за наличие на „антитурски съюз". Междувременно в понеделник Хафтар се срещна с египетския президент Абдел-Фатах ал Сиси в Кайро, за да разработи контрастратегия в случай на турско нашествие.

След срещата Сиси се е обадил по телефона на френския президент Еманюел Макрон. Те са се съгласили да сътрудничат по-тясно в Либия; събитие, което до голяма степен беше пренебрегнато от европейските медии между празниците. В Турция обаче обявяването на разговора между Макрон и Сиси предизвика скандал. Телефонен разговор между външните министри на Египет и Италия също беше коментиран критично в южната ни съседка.

През август бившият федерален министър на външните работи на Германия Зигмар Габриел обвини европейските държави в подгряване и удължаване на гражданската война в Либия с подкрепата на противоположни враждуващи страни. „Европа е съучастник във факта, че войната няма край. По този начин Европа управлява бежанското движение през Средиземноморието“, каза Габриел. Европейският съюз създаде „предпоставката за увеличаване на миграционния натиск", заяви тогава Габриел в телевизионно интервю.