Защо българските банки агресивно предлагат договорни фондове?

В последно време част от големите български банки контактуват с вложителите си с добри суми по разплащателни сметки, предлагайки им своите договорни фондове (управлявани от сестрински на банката дружества). Масово на депозантите се посочват доходностите на тези фондове от последните 12 месеца, които достигат до 40%, става ясно и от редица сигнали до редакцията на Investor.

Само за сравнение - ръстът на българския фондов индекс SOFIX в последните 12 месеца е 49,8%, затова е съвсем нормално фондовете на ОББ, ДСК, Първа инвестиционна банка и други институции да имат значителен ръст. Сериозна реклама на фондa си Pioneer прави и Уникредит Булбанк.

За българската инвестиционна общност интерес представляват договорните фондове на банки, като ОББ и ДСК, които влагат значителна част от привлечените средства в български акции.  

И така, защо българските банки така агресивно предлагат договорните си фондове?

От една страна - БНБ налага отрицателна лихва от 0,4% на свръхрезервите им. Като не успяват да намерят достатъчно кредитополучатели и преливайки от ликвидност, банките предпочитат да „изгонят“ част от вложителите си в договорните фондове на свързаните управляващи дружества.

Нещо повече, годишната такса управление при един от стандартните и най-големи български фондове за инвестиции в акции е 2,9%. Това е чист безрисков доход за банковата група, като със спестените 0,4% за свръхрезерви в БНБ процентът на прихода плюс спестеният разход достигат 3,3%.

Таксата на друг от големите български договорни фондове (част от банкова група), влагащ сериозна сума в български акции, е 3,1% годишно. Не са изключения и по-високите такси.

И тези 2,9 или 3,1% са абсолютно безрискови за управляващото дружество. То ги получава, без значение дали вложителят е на печалба, или на загуба. Няма го и рискът за главницата и лихвите, какъвто има, когато банките отпускат кредити. Често за добрите клиенти лихвите напоследък са около 2%, затова математиката показва, че банките искат да прелеят вложителите си към своите договорни фондове.

Посочените по-горе сметки показват не само каква е мотивацията на банките да рекламират договорните фондове, но и какъв би бил ефектът върху капиталовия ни пазар и SOFIX от повишение на лихвите от ЕЦБ и БНБ (по-конкретно наказателната лихва от 0,4% върху свръхрезервите).

Изводът е, че България не е изолиран остров от европейските лихвени тенденции, а лихвите по родните ДЦК са на рекордно ниски нива. Рекордно скъпи са доходносните активи, като акциите на компании, раздаващи дивиденти и жилищните недвижими имоти.

С всичко изброено не искаме да кажем, че не трябва да се влага в договорните фондове на българските банки. Това е въпрос на личен избор и ако управляващото фондовете дружество получава грубо 3%, то вложителят би получил над 30% за последната година. А може и да загуби 30%. Зависи от борсовата ситуация.

Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.

Свързани компании: