Bigbear: Въпросът „Защо борсата е в това положение?" има поне няколко отговора

Въпросът "Защо борсата е в това положение?" има поне няколко отговора, пише коментаторът Bigbear в темата „Оптимизъм на БФБ“ в Коментари на Investor.bg.

“Първо - според мен е неправилно да се нарича борса, а е регулиран дялов пазар. Защо не е борса? Защото за да е борсата борса, е нужно да има множественост на цените и дълбочина на офертите. Няма нито едното от двете - изключително рядко се случва в кратки моменти от време да има сделки на различни цени от различни контрагенти от страна купува и продава. Когато има различни цени, то е обикновено защото някой купува от повече от един продавач или продава на повече от един купувач. За дълбочина на офертите да не говорим. За всеки, който управлява малко по-голям портфел е ясно, че ако иска да направи разместване в портфейла си е нужно да се хване за телефона...”, посочва Bigbear.

“Второ, няма инструменти за кредитно рамо - къси продажби, маржин покупки, деривати, опции - НИЩО. И за това на този пазар могат да се правят само ДЪЛГОСРОЧНИ покупки. Само, че тези, които са купили преди примерно 10 - 15 години, вече им е време да излизат, а нововлизащи в пазара няма”, продължава с констатациите той.

Защо няма нововлизащи на пазара, според него?

„Защото пазарът вече няма репутацията на честно място за търгуване. Мажоритарите отдавна не чувстват възпиращата роля на загуба на репутация от некоректни или неадекватни действия. И правят "странни" сделки, не обясняват нищо, решават разни важни промени без да информират, подаряват си акции и т.н.
Кой е нужно да пази репутацията на пазара - тези които си вадят хляба на него всеки ден - инвестиционните посредници, управляващите дружества и пенсионните фондове".

Как, според Bigbear, трябва да се пази репутацията на пазара?

"Когато някой отиде да иска пари от банка, тя иска обезпечение. Когато някой иска пари от капиталовия пазар, той също трябва да обезпечи сделката:

       - да пусне в борда на директорите си някой с положителна репутация от капиталовия пазар с право на вето по значителен брой важни за миноритарните акционери въпроси. Няма реален статут на независимия директор при нашите публични компании

       - да не продава акциите си дълъг период от време - той търси пари от борсата за дългосрочно финансиране, следователно той стои в инвестицията заедно с пазара

       - да обвърже възнаграждението си и на топ ръководството с реалните резултати на компанията - тоест да печели от парите, които е създал, а не от парите, които е привлякъл“, предлага Bigbear.

Ако следваме посоката на мисли на Bigbear, компаниите със специален устав в България са “М+С Хидралик” АД, “Елана Агрокредит” АД и „Спиди“ АД. Те имат сравнително добро представяне спрямо SOFIX в по-дългосрочна перспектива.

От най-новите компании с такъв устав е „Алтерко“ АД. Там има представител на новите борсови акционери в лицето на Николай Мартинов, партньор в компанията за алтернативни инвестиции Импетус Капитал и известен брокер на ценни книжа в близкото минало.

При „Алтерко“ АД има цяла редица решения, която се взимат с единодушие на членовете на съвета на директорите, включително придобиване на дялови участия, придобиване на недвижими имоти, предоставяне на заеми, назначаване на ключов управленски персонал и други. Акциите на „Алтерко“ АД поскъпват с 58% в последните 12 месеца.

На обратният полюс са нови компании като „Сирма груп холдинг“ АД и „Градус“ АД, където съветите на директорите не приеха нов член, представител на капиталовия пазар. Текущата цена на акциите им, случайно или не, е надолу спрямо емисионната цена.

Няма представител на капиталовия пазар и в борда на кандидатите за публично дружество от „Илевън Кепитъл" АД, въпреки че участие в капитала имат дружества от групата на инвестиционния посредник „Карол“ АД.

Допускането на истински независим член в съвета на директорите доказва, че публичното дружество е готово да бъде такова, готово е да си смени мисленето. В противен случай старите директори продължават да работят както и преди излизането на борсата. Няма как взимането на едни пари да ги направи различни, напротив вземането на лесни пари обикновено разваля управлението, води до лесни харчове.

Съответно този директор, ако е вложил свои пари и репутация, може да осигури надзора над това дали старите директори си гласуват бонуси без за новите акционери да е осигурено развитие на дружеството или дивиденти.

Съответно другите акционери от капиталовия пазар ще знаят кой ги е заблудил и кой е отговорен, на кого да не вярват следващия път.

Материалът има информационен характер и не представлява препоръка за покупко-продажба на ценни книжа. Авторът притежава акции в някои от изброените компании.

Свързани компании: