Шефовете на Google: Бъдещето ще е сложно и неособено розово

Технологичните гурута като Ерик Шмид нямат звездни постижения в писането на книги, предсказващи бъдещето, пише Bloomberg. Дори и Бил Гейтс в книгата си от 1995 г. "The Road Ahead" игнорира интернет в момент, в който той е на път да промени света завинаги.

Ако президентът на Google Шмид и Джаред Коен, който оглавява Google Ideas, успяват да избегнат бисерите в стил Гейтс в творбата си "The New Digital Age", то е защото виждането им за бъдещето е сложно, макар и не особено розово.

В представата им за това как технологията променя идеите за общество, националност и бизнес има обща нишка. Тя се състои в това, че те възприемат технологията просто като инструмент, макар и изключително мощен, а благородните или злонамерени цели, с които той е използван, са ограничени единствено до въображението на онези, които боравят с него.

"Истината за технологичната индустрия - технологията е неутрална, но хората не са. Именно тя ще бъде губена периодично сред целия този шум", пишат авторите. "Но общият ни прогрес като граждани в дигиталната епоха ще зависи от това да не забравяме този факт".

В една от главите за бъдещето на революциите авторите посочват изключително важната роля на социалните медии за свалянето на деспоти, особено по време на Арабската пролет.

В същото време обаче те отбелязват, че макар технологията да може да мобилизира хората да се съберат на градския площад, тя им дава малко насоки какво да правят, след като стигнат там, да не говорим за периода след като бъде свален деспотът.

Китай е особено силно критикувана в "The New Digital Age". Цитирайки катастрофата на високоскоростен влак в Уънджоу през 2011 г., когато микроблогърите масово изразяваха съмнение в официалната версия за събитията, авторите прогнозират, че сблъсъкът на технологично напредналите граждани и строгия държавен контрол може да доведе до "широка нестабилност".

Освен това те обвиняват китайското правителство, че организира кибер-атаки срещу американски компании като Google и недостатъчно спазване на правилата за защита на интелектуалната собственост. Критики има и към телекома Huawei за това, че прави бизнес с авторитарни режими като Иран.

Все пак не всичко е мрачно в бъдещия свят на Шмид и Коен. Те са отделили цяла глава на ролята на технологиите за възстановяването на обществата след природни или предизвикани от човека бедствия. Основното послание е, че мрежите за данни далеч не са нископриоритетен лукс, а са почти предпоставка за гарантиране на това усилията да бъдат съсредоточавани директно там, където са най-необходими.

Най-големият недостатък на "The New Digital Age" може би е тенденцията едновременно да се критикуват и възхваляват някои явления. Например авторите първо порицават модела за безплатна информация на всяка цена на WikiLeaks като опасен, а след това излагат дълго, уважително и безпристрастно разяснение на философията на сайта на базата отчасти на интервю с Джулиан Асанж.

По подобен начин те величаят ролята на новинарските организации като анализатори на потока от информация, генериран от бъдещите средища на новини като Twitter и останалите социални мрежи, но не обясняват как тези организации биха могли да си позволят подобна роля, докато икономическата им жизнеспособност е източвана от Google и други подобни компании.

А какво ще е бъдещето на самата Google и останалите технологични фирми, осигуряващи инструментите и услугите, които ще оформят бъдещето? Авторите предричат неравен път, тъй като те все по-често ще бъдат обект на гняв от всички страни.

До известна степен този гняв ще е основателен, но "много от него ще е не на място. Все пак е много по-лесно да се обвини един единствен продукт или компания за някое особено злонамерено технологично приложение, отколкото да се признаят ограниченията на личната отговорност", отбелязват те.