Много държава или гражданско общество

Държавата – за едни майка, за други мащеха. Ролята й – от просто осигуряване на правилата до намесата във всички обществени процеси и нарушаване на личната свобода. Къде е истината – колко държава ни е необходима?

Днес представяме позицията на Димитър Неков – Императорът. Ако и вие имате своя позиция – очакваме я на редакционната ни поща – info@investor.bg.

Този въпрос, не – тази битка всъщност, не е нова. Историческите корени можем да открием дори в битката на свободните гръцки полиси с пълчищата на Ксеркс. Сблъсъкът на диктатурата (прикрита понякога дори и демократична форма) със свободата на личността, отразена в свободата на цялото общество, преминава през историята.

Но тъй като ние не сме историци, а икономисти, ще търсим следите не на политическото могъщество, а на икономическия просперитет. Къде той е по- отчетлив – в „силната” или в „минималната” държава?

Още в далечното минало Финикия, а после Атина, са били синоним на богатство и финансова мощ. По-късно, при странно повтарящи се обстоятелства на политическа разпокъсаност, виждаме техните наследници - Венеция и Генуа. Следва могъществото на Англия, после „американската мечта”, докато стигнем до последната цитадела на „минималната държава” – териториалното джудже и финансово-икономически колос – Хонконг.

Общото между тези, разхвърляни из времето и пространството страни, е икономическата свобода. Повечето от тези държави дори са твърде малки и бедни на ресурси – факт, всъщност стимулирал предприемчивостта и търговията. Къде е тайната на „минималната държава”?

Всъщност тайна надали има. Когато в една страна хората са наясно, че ако „затънат” няма кой да им помогне, то те развиват изключително чувство за отговорност към собствената си съдба, а тези, които са безотговорни или лениви, просто отпадат от обществото – по жестоките, но справедливи принципи на естественият подбор.

В тези страни хората са успели да изградят самочувствието и увереността на свободни граждани, за разлика от поданиците в съседните страни.

Друг „задкулисен” момент е отношението към парите на двата типа финансови субекти – държавата и гражданите. Цел на всяка една държава и на нейните служители винаги е „усвояване”, тоест изразходване на финансов ресурс. Цел на предприемчивия частник винаги е икономията.

Никой бизнесмен няма да похарчи 1 000 000 долара там, където може да мине със сто хиляди – просто защото харчи свои пари, докато чиновникът „усвоява” парите на другите. Не  е нужно да се спираме и на факта, че една администрация е непроизводителна, но консуматорска част от обществото – т.е. чиновникът не произвежда нито машини, нито картофи, но трябва да яде.