Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

В най-голяма степен Испания и Италия се възползваха от възможността за ползването на операциите, използвайки държавните си облигации като обезпечение, което понижи доходностите по тях и намали натиска на пазарите върху публичните финанси на страните … засега …

Най-големите покупки от първата серия LTROs бяха именно от италиански и испански банки. Италия взе 110 млрд. евро от първата серия, Испания - 105 млрд., Франция - 70, Гърция - 60, а Ирландия - 50 млрд. евро.

Идеята на Марио Драги беше да залее с ликвидност цялата територия на Европа, дори и малките регионални банки да имат достъп до този ресурс (нещо в стил "хеликоптера" на Бернанке). Това беше и причината LTRO идеята да се реализира на два етапа - първият да отъпче пътеката, а вторият да донесе по-сериозна разнородност и брой на участниците. В крайна сметка по тази линия Драги имаше успех.

Този тип заеми се различават от предходната програма на ЕЦБ, която позволяваше на банките да вземат пари на ниска лихва за период от три, шест месеца, до 1 година.

Целите, които Мари Драги постави, не бяха много точно определени. В няколко поредни изявления той остави да се разбере, че действията целят верижни ефекти, насочени към оздравяване на банковата система. Чрез наливането на свеж ресурс се целеше развързване на кредитирането, с което да се подкрепи ръста в бизнес активността. Това от своя страна ще има ефект върху безработицата, което може би беше основната цел на централната банка.

Подкрепата към реалния сектор минава първо през стабилизиране на финансовата система, която в Европа е сериозно разклатена. Чрез двете серии LTROs Драги постави две основни цели:

- Възможност за реструктуриране на задълженията, както и
- Ликвиден буфер, при официален фалит на Гърция и последващ „кредит крънч”

В случая може да прибавим и целящия се косвен ефект върху цената на финансирането на другите закъсали държави, като Португалия, Италия, Испания. С оглед на резултатите, ликвидният буфер имаше своя ефект. Наблюдавахме спад на притесненията и понижаване на държавните доходности в стара Европа. Казусът Гърция също затихна, с оглед на вече реалната алтернатива ЕЦБ да се намеси дори и по-агресивно.

Подобни ликвидни инжекции могат да бъдат използвани по две основни направления - закупуване на високодоходни активи и/или увеличаване на кредита към бизнеса и домакинствата. Именно към второто бяха насочени усилията на Марио Драги.

Както знаем, кризата донесе със себе си затягане на кредитния процес и стагниране на цели сектори, поради по-малкия като размер и по-скъпия като цена ресурс. Станахме свидетели на силно стагниране на междубанковия пазар, поради силния спад на доверието между банковите институции.

Следователно целта на ЕЦБ беше да предотврати евентуално още по-сериозно „завъртане на кранчето”, което да доведе до толкова модерната дума „deleveraging” и масови фалити. Верижността на подобен сценарии не може да се опише количествено, но със сигурност размерите биха били големи.

Резултатите, обаче, не кореспондират с преките цели, т.е. липсваше ефектът на ръст при кредитирането към реалната икономика. Доказателство за това е изследването на ING Finance, според което само 50 млрд. евро от общата сума 489 млрд. на първото LTRO се е вляло в икономиката.

Къде отидоха парите? Въпреки че банките по принцип не са голям купувач на пазара на акции (или поне не пряко), особено в стара Европа, част от средствата спомогнаха за повишаване на европейските акции. (Разбира се, косвените ефекти имаха доста по-голяма тежест от преките).