IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Краткосрочните заблуди и дългосрочната агония са само част от ефектите, които носи печатането на пари

09:05 | 23.11.12 г. 59
Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

На графиката, посочена по-долу можем да проследим промяната на водещия германски борсов индекс DAX по време на двете LTROs. На 21 декември 2011 г. котировките бяха на нива 5791 пункта, а на 16 март 2012 г. достигнаха 7157 пункта. В проценти това е ръст от над 23%.

Влияние имаше и върху държавните облигации на проблемните страни, спомагайки за намаляване на техните доходности (на 30 декември 2011 г. 10-годишните държавни книжа на Италия имаха доходност 7,11%, докато само след два месеца и 8 дни, или на 8 март 2012 г., тя се понижи до 4,81).

Повечето пари обаче се върнаха обратно в ЕЦБ, както се вижда на долната графика. Става въпрос за следното: банка взима тригодишен заем от ЕЦБ и след това го депозира обратно в централната банка на краткосрочен влог. Целта е ликвидна позиция за инвестиране при по-добри условия. Така, разбира се, ясно може да заключим за липсата на доверието във финансовата система на Стария континент.

На показаната графика може да проследим тенденцията при overnight депозитите в ЕЦБ от банковия сектор. Около първото LTRO на 21 декември балансите се повишават драстично, достигайки над половин трилион евро в началото на следващата година. Тази сума е по-голяма от цялата абсолютна стойност на първото LTRO. Разбира се, виждаме, че възходящата тенденция започва преди 21 декември 2011 г., но ако отделим т.нар. нови заеми от цялата сума, ще видим пълно препокриване.

Сумата на новите заеми „new loan proceeds” е около 193 млрд. евро, от което може да заключим, че целият нов ресурс е депозиран обратно в ЕЦБ. Това е чиста форма стерилизирана ликвидност. Ефектът е същият, както при издаването на краткосрочни ДЦК от ЕЦБ.

Това от своя страна доведе до ситуация подобна на тази отвъд океана. Паричната база или така наречените "state money" отчетоха повишение, докато банковият мултипликатор остана на сравнително ниски нива, което е причината bank money да останат в режим на тиктакаща бомба. Както знаем, паричното предлагане се разширява предимно от парите, създадени от банките или именно bank money.

Голяма част и от QE вливанията, и от LTROs остават почти „неподвижни”, буфер за непредвидени ситуации. Тук обаче липсва икономическата логика, защото по подобен път ефективното насочване на капиталите е невъзможно, изчистването на системата е невъзможно, изграждането на нов фундамент е невъзможно.

Една от основните разлики между LTROs от ЕЦБ и останалите подобни механизми от САЩ, Япония и Великобритания е свързана с това, че ЕЦБ насочи ресурсите директно към банките, осигурявайки им финансиране в момент, в който дори на междубанковия пазар доверието беше на изчезване. Особено ако говорим за по-дългосрочно финансиране.

Реакцията от страна на пазарите беше почти еквивалентна след операциите LTROs и тези отвъд океана QE I, QE II. Само за шест месеца след анонсирането на QE II лекият суров петрол поскъпна с над 40% (виж долната графика). По идентичен сценарии се разви и търговията с брента след първото LTRO.

Последна актуализация: 07:03 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

45
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
"Никога не съм казвал, че трябва нон стоп да се наливат пари." - Добре, тук сме на едно мнение ... Нека да уточня нещо, за да не се въртим в омагьосан кръг - аз да си говоря моите концепции, ти твоите ... Аз разглеждам паричните проблеми през призмата на австрийската икономическа школа, ако ти възприемаш кейсианската или монетаристката е нормално да имаме различия, защото изначално стартираме от различни интерпретации за спестяванията, лихвата и цените. Принципно аз не съм привърженик, нито на печатането от ЦБ, нито на системата с частичен резерв ... но ако примем системата с частичен резерв - нека търсенето и предлагането да определя лихвения процент. Функциите на ЦБ е паричната база да е стабилна, защото именно механизмът на банкиране с частичен резерв създава 85% от паричната маса. Но малко колебания в паричната база може да доведе до голяма промяна в паричната маса и както ти беше споменал по-рано - тези процеси са трудни за регулиране - според мен, това е направо невъзможно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
44
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
Ето едно четиво, което развенчава мита за лошите централни банки (които печатат пари):http://***.investor.bg/analizi/91/a/zashto-borsite-sa-stypili-na-ryba-na-fiskalnata-propast-v-sasht,143409/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
43
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"хайде помисли защо никой не иска кредит на нулева лихва? Поне на мен ми звучи нелогично ... знам ли?"------------Е как никой да не иска?! Всеки иска на нулева лихва (или поне на възможно най-ниска), но ЦБ дават такъв само на търговските банки. Ако започнат да дават пряко и на реални кредитополучатели (при съответните обезпечения!!!), най-вероятно икономиката ще се отпуши. ...Обърни сериозно внимание на обезпеченията! Щеше ли да я има сегашната криза ако търговските банки даваха кредити само срещу добри обезпечения?! Най-вероятно не. Но те (търговските банки!), даваха кредити (а и сега дават такива) за 90% (у нас), а в САЩ и за над 100% от стойността на имота, който се "купува". Т.е. пак стигаме до там, че не е важно как и откъде идват парите, а КАК СЕ ДАВАТ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
42
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Кредитът трябва да е базиран на реални спестявания. За да използваш ресурса сега, някой трябва да се лиши от него, сиреч да го спести. Финансовият капитал е само иск върху реалните блага. Ако има 100 хил. автомобила в една икономика..."--Разглеждаш системата статично, а тя е динамична. Правилното глаголно време не е минало ("спести"), нито сегашно ("има"), а бъдеще. Кредитът е мост от настоящето към бъдещето и затова не може да разглеждаш само какво "има" в системата към настоящия момент. Кредитът е предназначен (или би могъл да е предназначен) за развитие и разширяване на системата. И отново - защо трябва някой да спести нещо (или да се лиши), за да се получи растеж?! Няма таква пряка (!) необходимост. Освен това пак забравяш, че спестяванията се мултиплицират чрез банковия мултипликатор и така все едно се печатат. Защото времето за производството на една кола е много по-голямо от времето, за което парите за нея могат да минат от купувача в продавача и пак да се върнат в банката.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
41
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
(и пак, само преди няколко години това беше самата реалност - много бързо се забравя историята). Моралният хазарт се вгражда в системата именно с подобни икономически нелогични действия на ЦБ.-------Ами не това е историята! Кой наду имотния балон? И в САЩ и по света, а и у нас, имотния балон го надуха търговските банки. И то (както сам казваш) - основно със спестявания. И именно икономически нелогичните действия на търговските банки са причината за този балон. Ето, имаме и явен пример (не че е нужен, но го има и може да ни извади очите) - у нас като няма ЦБ (която да печата), защо имаше (и още има) имотен балон?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
40
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"цената се влияе от ограничеността на даден ресурс ... ако нон стоп се наливат пари..."----------Никога не съм казвал, че трябва нон стоп да се наливат пари. Казах само, че ако се окаже, че липсват пари от спестявания, няма никакъв проблем такива да бъдат "напечатани". Дори напечатаните пари имат предимството, че могат да влизат в системата на нулева лихва (а би могло и на отрицателна) и така да се намали лихвения натиск върху икономиката."инвестирането се превръща в процес без отчитане на какъвто и да е риск"----------Отново - риска на една инвестиция НЕ зависи по никакъв начин от това откъде идват парите (ако, както казах, рискуващия е лице различно от това, което ги е спестявало). Дали трябва да се връщат на ЦБ или на някой спестител, каква е разликата?! Няма такава. Важни са правилата при които се дават заемите, а не източника на средствата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
39
rate up comment 0 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Реалните спестявания се изработени и спестени капитали, които търсят най-добрата алтернатива, докато новонапечатаните пари са крайно манипулирани от правителството и насочвани в най-неефективните и балонизирани сектори."----------------------Е как можа да го напишеш това??! Направо недоумявам, че не виждаш как сам си противоречиш! Нали и спестените и напечатаните от централните банки пари влизат в търговските банки и точно те са, които надуха имотния балон. При това, както сам казваш, с пари основно от спестявания (мултиплицирани). Ако парите от централните банки се даваха някъде целенасочено, тогава би могъл да кажеш, че са манипулируеми. Но е точно обратното - ЦБ "изливат" парите на абсолютно същото място, на което са и спестените пари. Затова казвам, че разлика между двете няма никаква.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
38
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
"За лихвите - не виждам как ще помогне нулевата лихва на отиването ни на Бахамите?! Точно защото няма безплатен обяд нулевата лихва е справедлива - ако някой иска да извади нещо повече от парите си, защо САМ не ги вложи и управлява, а ги дава на заем?!" А така, хайде помисли защо никой не иска кредит на нулева лихва? Поне на мен ми звучи нелогично ... знам ли?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
37
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
При 32 коментар повечето ти думи доказват точно обратното - но, в крайна сметка, ти градиш тезата си на грешно допускане. Ето един кратък цитат на моя приятел и колега Кузман по темата ... точно по темата:"Кредитът трябва да е базиран на реални спестявания. За да използваш ресурса сега, някой трябва да се лиши от него, сиреч да го спести. Финансовият капитал е само иск върху реалните блага. Ако има 100 хил. автомобила в една икономика, не можем да създадем искове за 1 млн. автомобила - така рискуваме да изкривим производствената структура в икономиката и тотално да объркаме координиращата роля, която ценовата система играе за икономическите актьори."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
36
rate up comment 0 rate down comment 0
Vladimir Sirkarov
преди 11 години
Толкова ясни са примерите за количествените улеснения, които се вляха в имотния пазар и пазарът на ДЦК ... а относно неконтролируемостта на банковия мултипликатор - именно чрез стабилни пари той се саморегулира, докато при намесата на ЦБ процесът наистина е неконтролируем и това ще стане очевидно много скоро. "И следователно важното е не откъде идват, а как се употребяват (влагат)." - Напротив, много е важно, защото цената се влияе от ограничеността на даден ресурс ... ако нон стоп се наливат пари, този ресурс се обезценява и инвестирането се превръща в процес без отчитане на какъвто и да е риск (и пак, само преди няколко години това беше самата реалност - много бързо се забравя историята). Моралният хазарт се вгражда в системата именно с подобни икономически нелогични действия на ЦБ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още