Как фетишизирането на златото убива индийската икономика

Спадът в търсенето на злато вероятно ще се окаже само временен, тъй като за индийците то е нещо повече от инвестиция. Златото е синоним на спестявания и сигурност за мнозина от населяващите страната 1,24 млрд. души.

Само около 36 000 от общо 650 000 села в Индия разполагат с банкови клонове, а минималните баланси и останалите изисквания означават, че прислужничките, охранителите и строителните работници държат голяма част от активите си в злато и бижута като хедж срещу тежки периоди, когато те могат да бъдат продадени или използвани като гаранция при местния заемодател.

Нещо повече, културното значение на ценния метал го прави незаменим за сватби и различни други церемонии. Дори банкери и юристи все още смятат покупката на златни бижута за безопасна финансова стратегия.

А при положение, че напоследък както капиталовите пазари, така и недвижимите имоти губят блясъка си, индийските богаташи изгряха като нов клас купувачи на злато. „По традиция винаги има търсене на злато. Но през последните около 4 години към това се добави и нов тип търсене. Това е търсене на злато, което бих нарекъл инвестиция“, заяви Деброй. „Сега има доста инвестиции в злато, което е на практика на кюлчета“, обоснова се той.

Помислете: въпреки че цената на златото потъна от над 1 800 долара за тройунция през ноември до около 1 400 долара през май, Световният съвет по златото прогнозира, че вносът на злато в Индия за периода април-юни ще достигне почти половината от обема, внесен през 2012 г.

Лоша инвестиция? Вероятно. Експерти твърдят, че повишаване на цената на златото не е вероятно без сериозен срив на американския фондов пазар или на стойността на долара, като възможностите за никое от двете условия не изглеждат високи. И дори в дългосрочен план цената на златото може да скача и пада, защото „реалното“ търсене на жълтия метал от страна на бизнеса е малко, а инвеститорите, които купуват злато и го задържат, осигуряват ежегодно над половината от покупките.

За индийската икономика обаче златната мания е нещо повече от лоша инвестиция. За разлика от покупката на акции или облигации влагането на средствата в злато по-скоро забавя, отколкото стимулира икономическия растеж чрез изсмукването на кеша от системата. (В противовес дори вносът на петрол, макар и отразяващ се неблагоприятно върху търговския баланс, буквално подхранва индустрията).

Същевременно нарастващият външнотърговски дефицит принуждава страната да обезценява валутата си – с по около 10% годишно за последните 2 десетилетия. Тези понижаващи се стойности гонят хората от рупиите, а чуждестранното финансиране – от Индия. Това на свой ред означава по-малко инвестиции и по-бавен растеж, като по този начин допълнително отслабва рупията.

С други думи: един порочен кръг, правят логичния извод от Global Post.