Политиката на Доналд Тръмп спрямо Иран вече е основен фактор за петролните пазари

Ценовото рали на петролните пазари получи съществен тласък през миналата седмица след убийството на висшия ирански генерал Касем Солеймани. Но може ли това събитие да се окаже достатъчно, за да запази сегашните ценови нива, да ги насочи нагоре или в обратна посока през следващите седмици?

Понастоящем пазарите са обвързани със страховете на инвеститорите и съответните „застраховки“ заради опасенията на трейдърите. За момента тяхното влияние е малко – американският лек суров петрол West Texas Intermediate (WTI) поскъпна с 0,51 долара, спрямо петъчната стойност, до 63,56 долара за барел, докато цената на Брент се повиши с 0,71 долара до 69,31 долара за барел.

От началото на октомври цената на WTI е нараснала с 21 на сто, надминавайки нивата от времето на атаките с дронове срещу саудитските петролни съоръжения през септември.

Предходните ценови ралита през 2019 г. достигнаха подобни нива, след което преминаха към ясна низходяща тенденция. Това се случва, тъй като тези промени се основават най-вече на очакванията на трейдърите и инвеститорите за ограничения в предлагането, а не на действителното състояние на пазара и доставките. Когато причината за подобни прогнози се окаже безпочвена и изчезне, цените се възстановяват. Сегашното ценово рали най-вероятно е със същия характер, смята Артър Берман, петролен специалист, в статия за Oilprice.

Пазарите са предпазливи и се нуждаят от нещо по-осезаемо от една вероятна възможност. В края на ноември поредният спад в производството на страните от ОПЕК+ и преговорите между САЩ и Китай повлияха по противоположен начин на петролните цени в рамките само на няколко дни.

Точно когато ценовото рали изгуби своята инерция, то получи нов тласък, когато американският дрон уби на 3-ти януари иранския генерал-майор Касем Солеймани.

Има две причини, поради които смъртта на военноначалника вероятно няма да бъде достатъчна, за да поддържа ценовото рали за дълго време, освен ако не започне открит конфликт с Иран.

Първата причина е предполагаемата волатилност.

Волатилността представлява степента на ежедневното изменение на цените, а не нивото на самите цени. Предполагаемата волатилност и цената на петрола обикновено корелират отрицателно – високата волатилност сигнализира за по-ниски цени на петрола и обратното, ниската волатилност характеризира периоди на покачване на цените. Разбира се, и тук има изключения.

Фигура 1 показва предполагаемите ценови колебания от 2000 г. насам. Най-големите реакции на волатилност се забелязват след финансовия крах през 2008-2009 г., Арабската пролет през 2011 г., срива на цените на петрола през 2014-2015 г. и нападението върху саудитските петролни рафинерии през септември миналата година.

Фигура 1

Волатилността от миналата седмица беше много по-малка от посочените по-горе.

Цената на Брент се увеличи с 2,35 долара до 68,60 долара за барел на 3 януари, когато убийството на Солеймани бе обявено, като седмица преди това тя падна с 1,91 до 66,25 долара за барел (Фигура 2). Тримесечното ценово рали може би губи своята скорост. Смъртта на Солеймани просто го коригира към по-ранната му траектория, смята Берман.

Фигура 2

Втората причина, поради която това събитие може да няма дълготраен ефект върху цените на петрола, е, че произтичащите от това страхове имат сравнително малък ефект.

Слабите страхове и волатилността на цените предполагат, че пазарите вероятно не смятат убийството на Солеймани за съществена причина за нещо повече от временен скок на петролните цени.

Но тук се появява факторът „Тръмп“. Спорът на американския президент с Иран беше ключов компонент в трите основни ценови ралита през 2019 и 2020 г.

Заплахата на американския президент да блокира износа на ирански петрол беше основната причина за повишаването на цените от април до октомври 2018 г. (Фигура 3).

Фигура 3

Когато Доналд Тръмп поднови санкциите, но предостави гратисен период за основните купувачи на ирански петрол, цените се сринаха. Катастрофалните загуби на инвеститорите поради тази политическа маневра не бива да бъдат подценявани. Промените в настроението на Тръмп добавят несигурност към вече рисковия пазар.

Убийството на Солеймани миналата седмица показва за трети път за по-малко от две години, че политиката на администрацията на Тръмп спрямо Иран е ключов фактор за цените на петрола.

Съществува немалка възможност да избухне конфликт и ако това стане, цените ще се покачат.