Пир по време на чума: Коронавирусът не ни спира да разхищаваме храна

Разхищението на храна придоби нов смисъл във времена на пандемия.

Изхвърлено мляко в Уисконсин. Счупени яйца в Нигерия. Гниещо грозде в Индия. Заровени свине в Минесота. Подобни притеснителни картини предизвикват гняв на много места по света. Но изненадващото тук е – светът всъщност може и да не разхищава повече от обикновеното при положение, че така или иначе една трета от произведената храна завършва на сметището.

Промяната сега е, че вместо да се изхвърлят от потребителите, безпрецедентно количество храна отива на боклука още преди влезе в магазина. И вина за това имат нарушените вериги на доставка. По света произведената продукция се придвижва с т. нар. методи „на време“. Произведеното във фермите може да стигне магазините и ресторантите само за няколко дни, а следващата партида е готова да поеме по същия път почти незабавно.

Но когато тези вериги са изправени пред предизвикателства – какъвто е случаят със затворените пристанища и граници, недостигът на работна ръка, неработещите ресторанти и забавената търговия, то се натрупва огромно количество продукция, която така и не стига до магазина.

Това по всяка вероятност ще има тежък ефект върху хранителната сигурност. Цените също може да нараснат, като милиони вече имат финансови трудности заради последиците от Covid-19.

Преди пандемията храна за приблизително 1 трлн. долара свършваше на боклука. Огромна част от нея е под формата на „кухненски“ боклук от домакинствата – около 40% в САЩ. Но сега на фона на по-малкото ходения до магазина и притесненията за разходите там, боклукът от кухните се очаква да намалее, компенсирайки други загуби. Според някои анализатори разхищението на храна може да се окаже „потенциално“ голямо и тази година, но никой от тях не се ангажира с категорична позиция.

„Не можем да кажем дали ще има повече или по-малко изхвърлена храна общо тази година, тъй като не може да подценявате това, че хората следят поведението си у дома“, посочва Марк Белмар, съредактор на изданието American Journal of Agricultural Economics.

Гладуващите хора по света обаче може да нараснат двойно. За това поне предупреждават в писмо до световни лидери от Nestle, Unilever, Danone и PepsiCo. ООН също предупреди за риск, като според Световната продоволствена програма хората, застрашени от значителна несигурност при набавянето на храна, може да достигнат 265 милиона.

Огромното производство на храна

Всичко това се случва в момент, когато производството на храна не е било по-голямо. Реколтите на ориз и пшеница – култури, които представляват около една трета от приеманите калории в световен мащаб, са напът да достигнат рекордни върхове през идния сезон. Стадата от свине в САЩ – най-големият износител на месо в света, вече достигат рекордни размери, като производството на яйца и пилешко също бележи ръст.

Но само защото храната се произвежда, това не означава, че достига до тези, които се нуждаят от нея. Това е така и при нормални обстоятелства, но става още по-вярно заради проблемите във веригите на доставка, предизвикани от пандемията. „Значителна част от изхвърлената храна е причинена от  закостенялостта на нашата система за набавяне на храни – тясно специализирани заводи за преработка“ като млекопреработвателни цехове, които правят сирене за ресторанти, но не могат да пренасочат продукция към магазините, посочва Дана Гъндърс, изпълнителен директор на американската неправителствена организация ReFED.

В същото време за хранителните банки и други сходни НПО-та доставките на храни към тях се оказват по-големи, отколкото те могат да се справят.

Fareshare, най-голямата британска благотворителна организация срещу изхвърлянето на храни, е получила само за седмица 758 тона храни – повече от два пъти повече от това, което обичайно получава преди началото на блокадата в страната. „Не получавате перфектна комбинация между това, което е в излишък, което е за боклука и от което благотворителният сектор се нуждае“, казва главният изпълнителен директор на Fareshare Линдзи Босуел. „Ако сте гладен, щайга с лимони няма да ви помогне много“, посочва тя.

Боклукът у дома

Не навсякъде обаче има само лоши новини. Притесненията около коронавируса означават по-малко посещения в магазините и по-малко прекарано време там.това кара хората да бъдат по-съвестни при покупката на храна, посочва активистнаката Дженифър Молидър от американската НПО Център за биологично разнообразие.

Това може да намали изхвърлената храна у дома, а новите навици да се задържат и след пандемията. Потребителите се насочват към трайни продукти, което намалява времето, прекарано в супермаркета, което ги прави и по-осъзнати за техните готварски навици. Според половината от респондентите в британско проучване на екологичната група Hubbub те са започнали да изхвърлят по-малко храна.

Междувременно производителите са изправени пред труден бизнес и намаляващ приток от средства за изплащане на дълговете си.