Кр. Георгиева: МВФ ще помогне на държави, засегнати от конфликта Украйна–Русия

Международният валутен фонд (МВФ) разполага с около 700 млрд. долара, които при необходимост е готов да отпусне като заеми за други държави в случай на усложняване на икономическата ситуация в света. Това съобщи управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева пред Washington Post. Решенията ще се вземат с международната общност, за да се осигури възстановяване от кризата вследствие на Covid, а също така да се подкрепи много важния преход към зелена и цифрова икономика.

„В момент на висока несигурност за растежа на световната икономика геополитическото напрежение единствено усложнява ситуацията. Изключително важно е да намерим начин да намалим напрежение в името на Украйна и на европейската и световната икономика", коментира Кристалина Георгиева.

Като най-силно въздействие на конфликта тя вижда отражението върху цените на енергията и се надява, че разрешението ще дойде чрез дипломатически средства „заради народа на Украйна, а също и заради необходимостта да се поддържа възстановяването на световната икономика“.

„Двата канала на въздействие ще бъдат цените на енергията — вече повишени в световен мащаб, но особено в Европа, но също така и в Украйна, известна като „житницата“ на света. Прекъсването на доставките на зърно от Украйна може да засили натиска върху цените на храните, които вече се повишиха“, предупреди управляващият директор на МВФ.

Фондът е предвидил около 2,2 млрд. долара по текуща програма с Украйна, които може да предостави на страната до юни. Страната вече се възползва от разпределението на специалните права на тираж, което се реализира през миналата година.

По думите ѝ конфликтът може дори да доведе до смущения в извършването на финансови трансакции. „Най-тежката от предложените санкции се отнася до Swift, а това е елемент от функционирането на финансовата система, който ако бъде задействан, неизбежно ще има странично въздействие“, смята управляващият директор на МВФ.

Възстановяването продължава

Според Кристалина Георгиева добрите новини са, че възстановяването продължава макар и с по-бавни темпове. Тя обясни забавянето в инерцията на възстановяването с две причини. „Едната е забавянето в двете големите световни икономики — САЩ и Китай, а втората е COVID. Пандемията все още не е отминала – тя продължава да предизвиква ограничения, които се изразяват в смущения в световните вериги за доставки. Това само по себе си е проблем, защото увеличава натиска върху цените“, поясни Георгиева.

Тя описа средата на 2022 г. като „придвижване по трасе с препятствия“, като трите големи сред тях са COVID, инфлацията и мерките, които трябва да се предприемат за борба с нея, а на трето място са високите нива на дълга.

Ролята на инфлацията

Според Георгиева инфлацията е още по-значим икономически и социален проблем, отколкото се смятало преди няколко месеца.

„Първо, научихме, че смущенията в глобалните вериги за доставки са по-продължителни. Надявахме се, че те ще бъдат овладени още през първата половина на настоящата 2022 г. Сега виждаме, че те вероятно ще продължат, тъй като вълните на Covid все още предизвикват необходимост от някои ограничения, както и защото други фактори допринасят за натиска върху доставките“, очаква Георгиева.

Намираме се в ситуация, в която признаваме, че е важно не само да разчитаме на това, че инфлационните очаквания са добре закрепени, но и да търсим намеса, която да доведе до овладяване на инфлацията, смята Георгиева. Според нея централните банки вече внимателно, по обмислен начин, оповестяват намеренията си. В редица страни с нововъзникващи пазарни икономики такива мерки са предприети дори по-рано, тъй като инфлацията се превърна в проблем от голям мащаб на по-ранен етап.

„Действията ни трябва да бъдат съобразени с научените уроци. Защото, ако вземем за пример инфлацията и оттеглянето на количествените улеснения, което води до повишаване на лихвените проценти, тези мерки имат странично въздействие върху достъпа до кредити и възможностите за растеж“, предупреди Георгиева.

Заплахата дълг

Като друго препятствие по пътя на възстановяването управляващият директор на МВФ отбеляза по-високите нива на дълг.

„През 2020 г., тъй като трябваше да подкрепим икономика в застой, както правителствата, така и домакинствата от частния сектор взеха повече заеми, отколкото биха взели обичайно. Нивото на дълг през 2020 г. достигна 226 трилиона долара, което е най-голямото му увеличение след Втората световна война“, напомни Георгиева.

Като справяне с проблема тя вижда по-доброто представяне на икономиката, което  ще позволи дълговете постепенно да се понижат до средно ниво. Опасенията ѝ обаче са, че това няма да се случи толкова бързо в държавите с висока задлъжнялост, които се възстановяват по-бавно от COVID, поради ниско ваксинално покритие и ограничено пространство за политики.