Как да печелим от разликата в лихвите на различните държави?

За по-ясно обяснение ще разгледаме следния пример: представете си, че лихвеният процент в САЩ е 5%, а същият в Русия е 10%, предоставяйки възможност за търгуване на щатския долар на късо, а руската рубла - на дълго.

Сега предположете, че един търговец взима заем от 1,000 долара при 5% за една година и ги обръща в рубли при валутен курс от 25 USD/RUB (или 25,000 рубли), които след това инвестира за една година.

Ако няма промени в курсовете, 25 000 рубли ще нараснат до 27 500, което е еквивалентно на 1 100 щатски долара. Но понеже търговецът има заем при 5%, той дължи 1,050 долара. Така нетните постъпления от сделката са само 50 долара.

Да продължим с разсъжденията – предполагаме, че в Русия има криза, подобна на тази от 1998, когато правителството на страната изпадна в неплатежоспособност и рублата се обезцени след като всички участници на пазара разпродадоха позициите си на валутния пазар.

Тогава, ако в края на годината валутния курс е бил 50 USD/RUB, вашите 27,500 рубли щяха да се обърнат в само 550 долара (27,500 рубли х 0,02 RUB/USD). В този случай търговецът пак ще дължи 1,050 долара, но ще е загубил значителна част от първоначалната си инвестиция в carry trade стратегията. В този пример се вижда как дори с по-високи лихви колебанието във валутите води до загуби.

Друг подходящ пример от фундаменталния FX анализ е базиран на стоковите цени.

Вече се предполага, че сте разбрали основните икономически и финдаментални идеи зад FX пазара и промяната във валутите. Но най-важното нещо, което е необходимо да запомните е, че валутите и страните са точно като компаниите. Тяхната стойност се променя постоянно благодарение на основни фактори като икономически растеж и лихвени проценти.

Други икономически фактори пък влияят на различните национални валути. Сега ще преминем към техническия анализ - другата аналитична школа, която може да се използва при валутната търговия.

Докато Федералният Резерв държи лихвените проценти под нищожните 0,25%, а националната банка на Япония кръжи около 0,1%, други страни бавно покачват лихвите си в отговор на бързо подобряващите се икономически условия.

Например лихвеният процент на Австралия в момента е 3,75%, на Норвегия – 1,50%, а на безспорния лидер от БРИК групата - Бразилия – 8,75%. Докато инвеститорите на дребно се опитват да подобрят портфейлите си с подбор на акции и облигации, тези лихвени спредове позволяват на други инвеститори да се възползват от определени техники, използвани от много хедж фондове и институционални инвеститори.

Възможност за индивидуалния инвеститор да се възползва от такива стратегии дават някои борсово търгувани фондове. Сред тях е фондът PowerShares DB G10 Currency Harvest използва ливъридж в сделките си, за да увеличи възвращаемостта си докато продава три нисколихвени валути и купува три високолихвени. Допълнителна печалба пък идва от портфейлите със съкровищни бонове, използвани като обезпечение за бъдещи сделки.

Фондът може да  поддържа присъствие във всяка една от десетте валути – щатски долар, евро, йена, австралийски, канадски и новозеландски  долари, норвежка крона, шведска крона, паунд и швейцарски франк. В момента той поддържа дълга позиция за кроната, австралийския и новозеландския долар.

Открийте своята демо сметка безплатно в BenchMark Trader