Заплахата за европейската интеграция идва от избирателите в ЕС

Дали икономиките под натиск щяха да се справят по-добре извън ЕС? Дали, например, следващите италиански правителства, ако се освободят от оковите на фискалните правила на ЕС, биха донесли по-голям растеж и заетост?

Дали ако Италия беше избегнала огромните икономии при Марио Монти от 2011 г. до 2013 г., днес ситуацията можеше да е различна. Крайнодясната Лига и Движението Пет звезди можеше да не спечелят изборите през 2018 г. и да формират коалиция. Матео Салвини, лидерът на Лигата, сега нямаше да е на прага да сграбчи властта.

Смъртната опасност за ЕС се крие в появата на рационален, неидеологически аргумент срещу европейската интеграция. И самият ЕС трябва да поеме вината за създаването на условия за това.

Фискалните правила и пактът за стабилност и растеж са първородният грях на еврозоната. Пактът е реформиран два пъти, през 2005 г. и 2011 г., а настоящата Европейска комисия го направи по-гъвкав. Но без значение как тези правила и процедури бяха коригирани, те засилиха вътрешното разделение, обезкуражиха инвестициите и действаха проциклично по време на икономическия спад.

Както в случая с Brexit, първоначалните разходи за напускане на еврозоната биха били много големи, вероятно по-големи от тези на Великобритания. Но за разлика от Brexit би могло да има ползи, ако държавите-членки изработят по-добра рамка на фискалната политика.

Излизайки от еврозоната, дадена страна вече няма да бъде обвързана от целта за 3% бюджетен дефицит спрямо брутния вътрешен продукт по Договора от Маастрихт. Може да бъде въведено правило за устойчиви инвестиции. Може да се предвидят фискални стимули по време на икономически спадове. ЕЦБ би могла да преследва двойна цел, подобна на тази на Федералния резерв на САЩ - да стабилизира цените и заетостта. Няма да има правни ограничения за покупката на активи, няма да има правила, забраняващи спасяването на финансови институции. Това трябва да е изкушаващо предложение за Салвини, който не е глупак.

Когато ЕС не оправдава очакванията, аргументите за или против по-нататъшната или съществуващата интеграция стават по-фино балансирани. Конференцията на Фон дер Лейен относно бъдещето на ЕС трябва да има за своя основна цел да гарантира, че аргументите срещу европейската интеграция, основани на полезността, вече не са възможни. Реалната заплаха за европейската интеграция идва не от Салвини, а от избирателите в Европейския съюз, които за разлика от ЕС променят мнението си, когато фактите говорят.