Германският имотен пазар: Проблемите на наемателите са от полза за спекулантите

Правителството улеснява спекулациите

Друга тенденция показва погрешното управление на земята и имотите в Германия. В най-добрите квартали в големите градове все още има много незастроена земя. В много от случаите причината строителството да не е започнало е свързана с липсата на икономически стимули, казва икономистът от Кьолн Михаел Войгтландер.

Други статистически данни показват, че има много инвеститори, които искат да печелят пари по този начин. Издадените разрешителни за строеж са около 600 хил., но те все още не са задействани. Много от тях са били предоставени в градове като Мюнхен, където има недостиг на жилищни площи и перспектива за висока възвръщаемост.

Но съпротивата срещу този вид спекулации расте. Алианс на организации на наемателите и асоциации за опазване на околната среда и социалната политика искат по-справедливо облагане с данъци на спекулативните печалби, както и по-справедлив достъп до строителни площадки.

Улм изкупува земя

Град Улм в провинция Баден-Вюртенберг е пример за това как нещата могат да бъдат реорганизирани в бъдеще. Там административна система, която съществува от 125 години, предпазва строителните парцели от спекулации. Местната имотна агенция наблюдава парцелите и сградите, които са публична собственост.

“Градът често изкупува земя десетилетия по-рано с конкретната цел да ги използва един ден за обмен на парцели, като земя за застрояване за собствени проекти или за развитието на индустриални паркове и жилищни квартали“, казва ръководителят на имотната агенция Улрих Золднер.

През 2017 г. градът е инвестирал 33 млн. евро в изкупуване на нови парцели. Екипът на Золднер е купил толкова много съседни парцели със земя за застрояване в 16 бъдещи жилищни квартали, че вече е готов за следващата стъпка.

В Улм земята за застрояване може да бъде купена само от самия град на предварително определена цена от екип от оценители. Частният инвеститор не може да продаде парцела, купен по този начин, на трети страни на по-висока цена и така спекулативният кръг се разчупва.

Ако земята не се използва по предназначение, клауза в договора с властите в Улм гласи, че парцелът трябва да бъде продаден отново на общината. „Не е възможно да се продава на трети страни като спекулативен имот“, обяснява Золднер.

За хората, които отдават жилища под наем в града, това означава, че местните власти имат значително влияние върху развитието на нови жилищни райони. Инвеститорите са обвързани от условието, че трябва да предлагат жилища на намалена цена за 30% от новопостроените сгради, за да получат разрешение да купят земята.

Около 4500 хектара публична земя се управлява по този начин. Това се равнява на една трета от общата площ на града. Поради това в Улм няма остър недостиг на жилищни площи като в Берлин, Франкфурт или Мюнхен, въпреки че университетският град е желана локация за много високотехнологични компании.

В същото време властите в Баден-Вюртемберг обявиха Улм за модел за всички градове и искат да прекратят облагането на земята с данъци.

Но федералното правителство се колебае и все още не е предприело сериозни мерки за разрешаване на проблема. Министърът на правосъдието Катарина Барли се обяви неотдавна за затягане на контрола върху наемите, за да се сложи край на надцененото луксозно преустройство. Някои политици в Берлин обаче все още не осъзнават, че истинският проблем е достъпът до имоти и земя.