Коронавирусната пандемия увеличава благоприятните възможности за сделки в сектора на луксозните хотели в Италия в момент, когато международните ограничения на пътуванията задълбочават финансовите проблеми, пише Financial Times.
Италия е единствената европейска страна с над един милион хотелски стаи, а големите вериги съставляват само 5% от тях, останалата част от пазара е доминирана от малки семейни компании.
Експерти в индустрията смятат, че малките размери и фрагментираната собственост спират чуждестранните инвеститори, а това подкопава рентабилността. Но кризата може да промени нещата, тъй като опустошава сектора, който вече се задъхваше под бремето на големите дългове.
Петзвездната Villa La Vedetta във Флоренция, например, беше затворена за постоянно, а много други, включително римският хотел Hotel Raphaël, не са отворили повторно врати след първата блокада.
„Италианските хотелски активи винаги са били привлекателни за инвеститори, а тази година много семейни компании изпитват затруднения и не могат да си позволят да отворят отново врати. Има голяма активност от гледна точка на инвестиции в недвижими имоти в момента“, казва Мари-Луиз Скио, главен изпълнителен директор на семейната си компания Pellicano Hotels.
Френската група Covivio през септември финализира придобиването за 573 млн. евро на седем италиански хотела, включително римския Hotel Exedra, от американската компания за частни капиталови инвестиции Värde Partners, която купи хотелите за 150 млн. евро през 2017 г. от семейство Босколо във Венеция.
Хедж фондът от Ню Йорк Elliott Management продаде прочутия венециански хотел Bauer на австрийската компания за недвижими имоти Signa през лятото, след като беше негов собственик само една година, а лондонската компания Orion Capital съобщи, че разширява бранда си за луксозни хотели Six Senses в Италия, след като придоби дворец от 18-и век в Рим.
Gruppo Statuto, потъналият в дългове собственик на Danieli Hotel във Венеция и на хотелите Mandarin Oriental и Four Seasons в Милано, тази година започна разговори с кредитори за реорганизиране на капиталовата си структура само две години след спасяването му от базирания в Лондон хедж фонд TCI.
„Много институционални инвеститори търсят хотели в Италия, но има повече търсене, отколкото наличности“, коментира Бернабо Бока, президент на Sina Hotels и президент на националната асоциация на собствениците на хотели Federalberghi.
В разгара на пандемията италианските опозиционни партии предупредиха, че кризата ще доведе до „международни спекуланти“, разграбващи ценни хотелски активи в страната, ако правителството не се намеси.
Това се е случвало преди. Compagnia Italiana Grandi Alberghi, която през по-голямата част от 20-и век притежаваше най-големите хотели в страната във Венеция, Рим и Милано, продаде американската хотелска група Sheraton International през 1995 г. след болезнено преструктуриране на дълга.
За да блокира продажбата на потиснати местни собственици на хотели на чуждестранни инвеститори с отстъпка, подкрепената от държавата инвестиционна компания Cassa Depositi e Prestiti създаде фонд за недвижими имоти на стойност 2 млрд. евро, който да придобие имотите, оставяйки ръководството на бившите собственици с цел да им ги продадат обратно след десет години. CDP е най-големият институционален собственик на хотели в Италия, следвана от Катарския държавен фонд и BNP Paribas.
Но някои инвеститори смятат, че планът на CDP не може да е дългосрочно решение. „Това като да дадеш чаша с топла вода на някой, който получава сърдечен удар“, казва Паоло Барлета, главен изпълнителен директор на Gruppo Barletta, който разширява Rosewood and Soho House в Италия.
„Нуждаем се от план за привличането на международни луксозни хотелски брандове, които водят заможни туристи в страната. Абсурдно е, че хотелиерският сектор в Италия е толкова фрагментиран и управляван на семейно ниво, когато туризмът е толкова голяма част от икономиката на страната“, отбелязва Барлета.
Според националната туристическа агенция Enit Италия е била водещата дестинация за заможни глобални туристи, а пазарът на луксозен туризъм, който трябва да ръководи възстановяването след пандемията, ще нарасне с 6,2% до 2025 г.
Барлета и Никола Булгари, внук на основателя на едноименната марка за бижута, неотдавна създадоха компанията Arsenale, която ще бъде съсредоточена върху придобиването и реновирането на хотели във водещи туристически дестинации в Италия, които ще бъдат управлявани от международни хотелиерски брандове.
„Разглеждаме няколко имота в Рим и други градове и винаги сме единственият италиански инвеститор на масата“, казва Барлета.
„Италия няма големи хотелски групи, така че собствениците продават на чужденци, защото имат затруднения да изплащат дългове или защото (чужденците) дават повече пари“, допълва той.
Някои представители на индустрията са спокойни за придобиванията от чуждестранни групи.
„Не смятам, че е трагедия, ако международни инвеститори купуват хотели в Италия, не е хубаво, когато чужденци купуват активи и преместват работни места, но хотелите не могат да бъдат преместени“, казва Бока, но допълва, че „е съвсем различно, ако хедж фондове идват сега, за да купуват… с отстъпка, защото собствениците да притиснати от дългове“.
Други обаче са недоволни от попадането на поредната група италиански активи в ръцете на чуждестранни собственици.
„Не съм сигурен, че въпросът е само финансов…, вижте само как бяха продадени италиански модни компании на чуждестранни инвеститори. Има липса на визия“, смята Скио.
преди 4 години Четейки такива статии се създава усещане за наличие на горещи пари (инфлационни пари), които търсят къде да се вложат, защото ще изгорят съвсем скоро, след като инфлацията стане факт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар