Kампанията за забрана на тийнейджърите в социалните медии става все по-глобална

Мерките за ограничаване на достъпа на по-младите тийнейджъри до социалните медии в Европа и Азия се разпространяват все повече.

Това, което започна като изолиран регулаторен залог в Австралия миналата есен, се разпространява в над десетина столици, където лидерите се възползват от проблемите, породени от прекараното време от децата в социалните медии, за да привлекат родителите от целия политически спектър, пише Wall Street Journal.

Това се добавя към засилващата се негативна реакция срещу използването на смартфони от тийнейджъри, което според някои критици е причина за влошаване на психичното здраве и епидемия от зависимост от екраните.

От Париж до Ню Делхи, в момента се обсъждат или прилагат ограничения за достъп на децата до приложения като TikTok, Instagram и YouTube, което бележи повратна точка в разговора за регулирането на социалните медии и потенциално блокиране на потока от потребители на технологичните компании.

В САЩ щатът Флорида обяви, че е започнал да прилага забрана за използването на социални медии от лица под 14-годишна възраст, а някои щати, включително Калифорния и Ню Йорк, приеха законодателства, изискващо и предупреждения, подробно описващи потенциалните вреди за деца и юноши, от приложенията за социални медии.

Собственикът на Instagram Meta Platforms и YouTube, собственост на подразделението на Alphabet Google, в момента се защитават в граждански процес в щата Калифорния, който се фокусира върху потенциалните щети, причинени от социалните медии върху психичното здраве на тийнейджърите. В сряда главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбър защити в показания под клетва практиките на компанията си на фона на въпроси за усилията ѝ да си осигури повече време и внимание от страна на потребителите. Главният изпълнителен директор заяви, че целите за растеж на Meta отразяват стремежа да се предостави на потребителите нещо полезно, а не да се създава зависимост, и че компанията не се стреми да привлича деца като потребители.

TikTok и Snap постигнаха споразумение по делото преди съдебния процес. Адвокатите на компаниите заявиха, че продуктите им не създават зависимост и не са отговорни за проблемите с психичното здраве на ищеца.

Възрастовите ограничения, предложени в редица европейски страни, включително Великобритания, Франция и Австрия, варират, но като цяло имат за цел да попречат на децата и по-малките тийнейджъри да имат достъп до платформи, които предлагат непрестанен поток от кратки видеоклипове и публикации.

Новите инициативи отразяват нарастващата политическа воля да се разгледа дали широко разпространената употреба на социални медии и смартфони е виновна за нарастващата тревожност, депресия и самонараняване сред тийнейджърите и дали най-добрият начин да се справим с тези проблеми е да блокираме достъпа на младежите.

Приложенията често използват алгоритми, които персонализират това, което виждат потребителите, въз основа на тяхната активност, а това според критиците приклещва младите хора във вредна онлайн среда. Други посочват потенциалните отрицателни ефекти от прекомерната употреба на смартфони и нотификации върху съня и развитието на мозъка.

През декември Австралия стана първата държава, която блокира достъпа на лица под 16-годишна възраст, принуждавайки социалните медии, включително Meta, собственика на TikTok ByteDance и YouTube, да деактивират милиони профили на тийнейджъри.

Оттогава долната камара на френския парламент прие забрана за потребители на социални медии под 15-годишна възраст, като целта е да се приеме закон преди началото на новата учебна година. Испания планира забрана за тийнейджъри под 16 години, лидерите на германското правителство подкрепиха забрана, а Великобритания започва следващия месец обществено допитване за подобен ход.

„Ще въведем нови правомощия, които ще ни дадат възможност да се борим с пристрастяващите елементи на социалните медии, да спрем автоматичното възпроизвеждане, безкрайното превъртане, което държи децата ни залепени за екраните им с часове“, написа британският премиер Киър Стармър в публикация в неделя. „И ако това означава борба с големите компании за социални медии, нека бъде така.“

На срещата на върха, посветена на изкуствения интелект, в Ню Делхи тази седмица индийският министър на технологиите заяви, че се водят преговори със социалните медии за въвеждане на възрастови ограничения. Френският президент Еманюел Макрон, който беше в града за срещата на върха, предупреди за необходимостта да се защитят децата и тийнейджърите от това, което той определи като негативните ефекти на социалните медии и AI чатботовете. „Имаме съгласие по това“, каза той.

Макрон също така заяви, че алгоритмите на социалните медии са пристрастни и оспори твърдението на някои технологични компании, че те защитават свободата на изразяване. „Свободата на словото е чиста измислица, ако никой не знае как се ръководиш в тази така наречена свобода на словото“, каза той.

Скорошни проучвания в САЩ и Европа показват, че повечето тийнейджъри използват социални медии всеки ден. Във Франция доклад на парламента установи, че около 93% от учениците в средните училища имат профили в социалните мрежи. В САЩ повечето тийнейджъри на възраст между 13 и 17 години казват, че посещават YouTube, TikTok и Instagram ежедневно, като около една пета от тях го правят „почти постоянно“, според Pew Research Center.

Технологичните компании, както и някои групи за защита на цифровите права и правата на децата, обаче твърдят, че мерките за възрастови ограничения са груби инструменти, които вероятно ще имат обратен ефект. Те казват, че забраните лишават тийнейджърите от източници на връзки, принадлежност и учене. Критиците добавят, че причинно-следствената връзка между социалните медии и проблемите с психичното здраве на тийнейджърите остава недоказана.

„Забраните само ще подтикнат децата към по-малки приложения с по-малко защитни мерки“, заяви в интервю Жан Гоние, който отговаря за публичната политика в Европа, Близкия изток и Африка на Snap, собственик на приложението Snapchat. „Те ще имат обратен ефект на определен етап, защото изключват децата от дигиталния им живот.“

В Австралия има някои неофициални данни, че по-младите тийнейджъри са се насочили към онлайн игри с чат функции, които не са обхванати от забраната. YouTube твърди, че забраната в Австралия е била прибързана и не е довела до по-безопасно преживяване за тийнейджърите.

Snap, TikTok, YouTube и собственикът на Instagram Meta твърдят, че за тийнейджърите е по-безопасно да имат достъп до подходящи за възрастта им преживявания, които те предлагат. В зависимост от приложението те включват ограничения на съдържанието и блокиране на съобщенията и прякото излъчване, както и ограничения на използването и връзки към родителски акаунти. YouTube твърди, че в следващите седмици планира да даде на родителите възможност да блокират достъпа на тийнейджърите до Shorts – услугата си за къси видеоклипове.

Някои технологични мениджъри признават в частни разговори, че много от предложените забрани вероятно ще се превърнат в закони, защото представляват лесна политическа победа, която привлича родителите и от дясно, и от ляво. За някои технологични компании лобирането се фокусира върху обхвата – да бъдат изключени от правилата или поне да се гарантира, че конкурентите също са включени в тях.

Meta и TikTok твърдят, че YouTube трябва да бъде обхваната от забраните. Snap от своя страна твърди, че е предимно приложение за съобщения и трябва да бъде изключено. YouTube заяви, че се противопоставя на пълните забрани.

Непосредственото финансово въздействие върху компаниите за социални медии може да бъде ограничено, тъй като много от тях вече ограничават целевата реклама към непълнолетни, базирайки я само на широки категории, например общо местоположение. По-пряката цена на новите забрани би била прекъсването на потока от потенциални потребители, които биха останали верни на приложението като възрастни.