Защо новата пътна карта на ЕС за социалните медии е по-тежка, отколкото изглежда

Публикуваният в понеделник дългоочакван експертен доклад на Европейския съюз (ЕС) относно защитата на децата онлайн предвещава по-строги правила за социалните мрежи и други цифрови услуги.

Авторите на доклада подкрепят с резерви въвеждане на минимална възраст от 13 години за достъп до социалните платформи – по-нисък праг в сравнение с приетите или предложени в други страни, пише Politico. Според тях мярката трябва да е част от процес по постепенно въвеждане на непълнолетните в дигиталния свят.

Този подход би могъл да проправи пътя за по-широко регулиране на големите технологични компании, посочва медията.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, която изрази подкрепата си за на практика забраната на достъпа на деца до социалните мрежи, поръча експертното проучване от германски детски психиатър и френски социален епидемиолог. Докладът им предлага далеч по-изчерпателна, макар и понякога сложна, картина на пътя и предизвикателствата пред регулирането на новите технологии, които все повече навлизат в живота ни.

Медията обобщава пет неща, които докладът казва за това как европейските политици подхождат към предизвикателството за намаляване на вредното въздействие на социалните медии и други цифрови инструменти.

Твърдите възрастови ограничения са недостатъчни

Експертите, германският детски психиатър Йорг Фегерт и френският социален епидемиолог Мария Мелхиор, препоръчват постепенен подход за запознаване на децата с дигиталния свят. Според доклда малките деца под двегодишна възраст трябва напълно да избягват екраните, а от 3 до 13 години „не трябва да им се позволява без надзор да използват устройства с интернет“.

Според авторите на доклада училищата и родителите трябва да осигурят подкрепа и надзор.

Някои страни от ЕС вече предложиха или приеха свои собствени закони, с които определят строги ограничения за достъп до социалните мрежи. Прагът е обикновено 15 или 16 години, като Франция се стреми да приеме законодателството до септември.

Естония се очертава като единствената страна, която възразява срещу приемането на твърди мерки. Италия също не е напълно убедена, че има смисъл във възрастовите ограничения.

Австралия наложи забрана за достъп на лица под 16 години до социалните мрежи, но изпълнението на мярката е спорно. Според проучване повече от 85% от тийнейджърите все още използват платформите и след въвеждането на възрастовите ограничения.

Тежестта на доказване на безопасността трябва да е върху платформите

В доклада се казва, че тежестта на доказване трябва да се измести към големите технологични компании. Авторите повтарят призивите на гражданското общество и защитниците на правата на детето. Платформите първо трябва да докажат, че са интегрирали ключови функции за безопасност, преди да станат достъпни за непълнолетни.

„В Европа този, който разработва продукта, е отговорен за неговата безопасност. Производителите на автомобили трябва да направят превозните си средства безопасни. Не очакваме децата сами да проектират предпазни колани. Не очакваме родителите да монтират въздушни възглавници у дома и същото трябва да важи и за големите технологични компании“, коментира Фон дер Лайен.

Това мислене би могло да постави поне някои аспекти на безопасността на децата онлайн в сферата на защитата на потребителите – набор от правила, които ЕС също ще преразгледа по-късно тази година.

В САЩ, съгласно разпоредбите за защита на потребителите, множество компании наскоро бяха признати за отговорни за съзнателно застрашаване на психичното здраве на непълнолетни, като се проведоха и знакови съдебни процеси.

Отвъд социалните медии

Дискусията и мерките относно възрастовите ограничения се фокусират върху платформите на социалните медии. Докладът разглежда и други услуги, като например услуги за подпомагане с изкуствен интелект, и назовава по-широката категория „социални медии+“.

„Това, което препоръчваме, не са ограничения върху достъпа до определени платформи, а ограничения върху достъпа до определени видове функции“, които могат да включват платформи за видеоигри и чатботове с изкуствен интелект“, казва един от авторите на доклада.

Функции като алгоритмични системи за препоръки и безкрайно превъртане са „предназначени да увеличат максимално вниманието на потребителите“, а непълнолетните не са „подготвени“ да се справят с техните ефекти, казва се в документа.

Дълъг процес

Авторите на доклада и председателят на ЕК смятат, че промяната няма да се случи веднага щом забраните бъдат въведен.

„Основната ни препоръка е интернетът да бъде безопасен за всички“, посочва един от експертите. Това ще е „нещо като дългосрочна цел“, докато възрастовите ограничения „всъщност могат да бъдат въведени бързо“, за да се защитят децата.

Брюксел няма да казва на страните членки какво да правят

През последната година ЕС и страните членки спорят за това кой трябва да определя възрастовите ограничения за социалните медии. Страните настояват Комисията да направи повече, а същевременно някои изготвят собствено законодателство, защото не виждат напредък.

Докладът предлага компромис, а не окончателен отговор. Той препоръчва базова възраст от 13 години за целия блок като част от по-широка рамка за запознаване на непълнолетните с дигиталния свят, като същевременно позволява родителският надзор да отменя този праг в някои случаи.

В същото време експертите оставят възможност на правителствата да отидат и по-далеч. Авторите му изрично казват, че държавите членки биха могли да наложат по-високи минимални изисквания заради „разнообразния исторически и национален контекст“ в Европа.