Предизвикателствата на изкуствения интелект са политически по природа

Общественият дебат около изкуствения интелект (AI) понякога изглежда се разиграва в две алтернативни реалности, пише за Financial Times Джейми Саскинд, адвокат и автор на „Дигиталната република: За свободата и демокрацията през 21 век“.

В едната AI се разглежда като забележителна, но потенциално опасна стъпка напред в човешките дела, налагаща нови и внимателни форми на управление. Това е гледната точка на повече от хиляда изтъкнати личности от академичните среди, политиката и технологичната индустрия, които наскоро написаха отворено писмо, за да призоват за шестмесечен мораториум върху обучението на определени AI системи. Те твърдят, че лабораториите за изкуствен интелект са „впримчени в извънконтролна надпревара за разработване и внедряване на все по-мощни цифрови умове“. Такива системи биха могли да „създадат дълбоки рискове за обществото и човечеството“.

В деня на отвореното писмо, но в паралелна реалност, правителството на Обединеното кралство реши, че основната цел на страната трябва да бъде мощното стимулиране на иновациите. Докладът за управлението на AI не казваше много за смекчаването на екзистенциалния риск, за сметка на напоително говорене за икономически растеж. Той предложи най-леките регулаторни щрихи и предупреди срещу „ненужни тежести, които биха могли да задушат иновациите“. Накратко: свободният пазар е невъзможен без AI.

Разликата между тези две гледни точки е огромна. Ако отвореното писмо се приеме за чиста монета, подходът на правителството на Обединеното кралство е не просто грешен, но и безотговорен. И все пак и двете гледни точки се поддържат от разумни хора, които са сведущи. Те отразяват трайно политическо различие, което си проправя път до върха на дневния ред.

Но въпреки това разминаване има четири начина на мислене за AI, които би трябвало да са приемливи и за двете страни.

Първо, обикновено е безполезно да се обсъждат предимствата на регулирането във връзка с конкретна криза (Cambridge Analytica), технология (GPT-4), човек (Мъск) или компания (Meta). Всяко от това носи своите проблеми и страсти. Една стабилна регулаторна система ще бъде изградена върху предположения, които са достатъчно общи по обхват, така че да не бъдат незабавно заменени от следващото голямо нещо. Отсявайте сигнала от шума.

Второ, трябва да сме обективни в начина, по който анализираме новите постижения. Това означава избягване на капана просто да питаме дали новите AI системи са като нас, след което да ги отписваме, ако не са.

Истината е, че системите с машинно самообучение изобщо не са като нас по начина, по който са проектирани, но това не ги прави по-малко значими. Да вземем само един пример: фактът, че AI системите, може би с лица и гласове, скоро ще могат да участват в политически дебат по задълбочен начин, вероятно ще бъде по-важен за бъдещето на демокрацията от факта, че те не "мислят" като хората. Наистина, въпросът дали една система с машинно самообучение може да „мисли“ като човек често е толкова полезен, колкото и въпросът дали кола може да галопира толкова бързо, колкото кон.

Трето, вече всички трябва да признаем, че предизвикателствата, представени от AI, са политически по природа. Системи, които участват във, или модерират, екосистемата на свободното слово, неизбежно ще окажат известно въздействие върху природата на нашата демокрация. Алгоритмите, които определят достъпа до жилище, кредит, застраховка или работа, ще имат реални последици за социалната справедливост. И правилата, които са кодирани във вездесъщите технологии, ще разширят или намалят нашата свобода. Демокрация, справедливост, свобода: когато говорим за нови технологии, често говорим за политика, независимо дали го осъзнаваме или не. Дигиталното е политическо.

И накрая, говоренето за регулиране трябва да бъде реалистично. Имаше нещо наивно в намека на отвореното писмо, че проблемите с управлението на AI могат да бъдат съществено разрешени по време на шестмесечен мораториум. Правителството на Обединеното кралство вероятно няма да е докладвало резултатите от консултациите си в рамките на този период, още по-малко да е приело смислено законодателство. В същото време, ако чакаме САЩ, Китай и ЕС да се споразумеят за правилата за управление на AI, ще чакаме вечно. Проблемът с регулирането на AI е поколенческо предизвикателство. Решенията няма да бъдат изработени чрез кратък изблик на законодателна енергия, както при програмист, който се е трепал цяла нощ.

Ще имаме нужда от нов подход: нови закони, нови обществени органи и институции, нови права и задължения, нови кодекси за поведение на технологичната индустрия. Политиката на двадесети век се определяше от дебата за това доколко човешката дейност трябва да се определя от държавата и какво трябва да бъде оставено на пазарните сили и гражданското общество. През този век на преден план излиза нов въпрос: до каква степен животът ни трябва да бъде управляван от мощни дигитални системи и при какви условия? Ще отнеме време, за да разберем дали нашият публичен дискурс може да се издигне до необходимото ниво на компетентност.