Хуманоидни роботи, AI и въпрос за 5 млрд. долара - балон или бъдеще очаква Китай?

Роботи, създадени от китайски стартъпи, танцуват по телевизията, участват в боксови мачове и тичат маратони. Когато една компания представи най-новия си робот миналия месец, хората онлайн в Китай сметнаха, че той прилича толкова много на човек, че се наложи служителите да разрежат крака на робота на сцената, за да покажат металните му бутала, пише New York Times.

Въпреки обществения вурор нарастват опасенията, че китайската роботизирана индустрия се развива прекалено бързо. Роботите могат да имитират човешките движения и дори да изпълняват основни задачи. Но те не са достатъчно квалифицирани, за да се справят с много от задачите, които сега се изпълняват от хора. И при толкова много компании, които бързо навлизат в индустрията, Пекин предупреждава за балон.

Над 150 производители се борят за част от пазара, заяви китайското правителство миналия месец, предупреждавайки, че индустрията е изложена на риск от множество „силно повтарящи се продукти“.

„Китай има подход „атакувай пръв“, когато става въпрос за въвеждането на нови технологии“, каза Лиан Джие Су, главен анализатор в Omdia, компания за технологични проучвания. „Но това обикновено води до голям брой доставчици, които се борят за малки части от пазара.“

Както и при електромобилите, Китай постигна ранно глобално лидерство в производството на роботи. Китай използва повече роботи в заводите си, отколкото останалият свят общо, изпреварвайки още повече Япония, САЩ, Южна Корея и Германия. Роботите променят китайските производствени линии, извършвайки дейности като заваряване на автомобилни части и повдигане на кутии върху конвейерни ленти.

В Пекин не е необичайно да се сблъскаш с робот. Роботизирани машини доставят румсервиз в хотели и лъскат подовете на летищата. Четириноги роботи помагат за доставката на пакети в университетските кампуси. Роботи готвеха и сервираха храна в столовите по време на Зимните олимпийски игри през 2022 г.

Но Китай работи и върху следващата граница в роботиката: роботи, които не само изглеждат, но и мислят и действат като хора. Публични и частни инвеститори са похарчили над 5 млрд. долара тази година за стартъпи, произвеждащи хуманоидни роботи – същата сума, заделена през последните пет години общо.

Китайските производители на роботи имат значителни предимства. Те могат да разчитат на най-силния производствен сектор в света и на подкрепата на различни нива на правителството. Те стават все по-добри в производството на части като мотори и специализирани винтове за ставите на роботите.

Това, което китайските стартъпи за роботи не са успели да направят, е да създадат хуманоидни роботи, които да променят икономиката.

Експертите казват, че хуманоидните роботи, които са пуснати на пазара досега, се затрудняват в непредвидими ситуации. Те могат да бъдат програмирани да следват модели, но им е трудно да реагират на събития в момента на случване.

Китайските компании осъзнават, че производството на роботи не е достатъчно, казва П.К. Ценг, мениджър по проучвания в TrendForce, компания за пазарни проучвания в Тайпе, Тайван. „Без примери за употреба, дори и да могат да доставят продуктите, те не знаят къде да ги продават“, казва той.

Основателите на компаниите и инвеститорите вярват, че отговорът се крие в изкуствения интелект (AI) и че хуманоидните роботи могат да бъдат начинът, по който AI ще се превърне във физическа сила в света.

В Силициевата долина технологичните мениджъри често говорят за постигането на това, което наричат изкуствен общ интелект (AGI). Няма установена дефиниция, но за мнозина това е идеята, че изкуственият интелект може да се равнява на способностите на човешкия ум.

В Китай компаниите за роботика твърдят, че ще превърнат AGI в реалност.

„За хората в Китай AGI трябва да бъде нещо, което им помага в ежедневието“, казва Съни Чъун, сътрудник в Jamestown Foundation, която проучва влиянието на китайското правителство. „Роботиката е доказателство за приложението на AI в реалния живот.“

Но има голяма разлика между тази визия и настоящите възможности на роботите. Много китайски стартъпи в областта на роботиката работят върху софтуер, който се надяват, че ще промени поведението на роботите по същия начин, по който големите езикови модели промениха изкуствения интелект.

Един от начините, по които роботите могат да се научат да се държат по-човешки, е чрез повтаряне на основни задачи. Например ограничен брой роботи, произведени от UBTech Robotics, която се намира в Шънджън, както и десетки други стартъпи, вдигат кутии отново и отново в заводи за електромобили.

Друг начин за обучение на роботи е чрез симулация, при която те гледат много видеоклипове на нещата, които ще правят. Много от водещите стартъпи в областта на роботиката в Китай използват софтуер и чипове, произведени от Nvidia, за да провеждат симулационно обучение на своите роботи, казва Чъун.

Макар че никой не е сигурен колко полезни ще се окажат хуманоидните роботи, Китай вече е пуснал в употреба 2 млн. производствени робота. Фабриките в Китай са инсталирали близо 300 хил. нови робота миналата година, докато американските фабрики – 34 хиляди.

Китайските фабрики са станали и по-добри в производството на роботи, което е голямо предимство пред чуждестранните фирми, затруднени да ги произвеждат в големи бройки.

Стартъпът Unitree Robotics обяви планове за първично публично предлагане (IPO), което би могло да ѝ осигури необходимия капитал, за да се превърне във водещ производител на хуманоидни роботи в Китай. Най-новите му базови хуманоидни роботи се продават на цена от около 6000 долара в Китай, което е само част от цената на роботите, произвеждани от Boston Dynamics – дългогодишен лидер в тази индустрия в САЩ. Boston Dynamics беше придобита от южнокорейския гигант Hyundai Motor през 2020 г.

Големи изследователски лаборатории за изкуствен интелект, университети и стартъпи в САЩ са закупили роботи на Unitree през последните месеци, за да тестват способностите на роботите и взаимодействието им със софтуера си.

Китайските производители на роботи могат да предлагат по-ниски цени отчасти защото получават много финансиране от общинските власти и хедж фондове, подкрепяни от държавата. Правителството в Пекин стартира фонд от 14 млрд. долара за инвестиции в AI и роботика. Шанхай създаде фонд за AI с начална инвестиция от около 77 млн. долара.

В технологичния център Ханджоу Unitree и конкурентът му Deep Robotics са част от група стартъпи в областта на AI и роботиката, които китайските медии са нарекли „шестте дракона“. AI стартъпът DeepSeek е друга такава.

Този месец Deep Robotics обяви, че е събрала 70 млн. долара в последния си кръг на финансиране.

Производителят на хуманоидни роботи Robotera обяви през ноември, че е събрал над 140 млн. долара от инвеститори, включително от подразделението за рисков капитал на производителя на електромобили Geely и от специалните инвестиционни фондове на правителството на Пекин за роботика и AI.

В края на ноември китайското централно правителство създаде комитет за установяване на индустриални стандарти. Членовете му включват основатели, университетски изследователски лаборатории, хедж фондове на общинското правителство и китайски държавни служители, работещи в областта на криптографията.