Проф. Николай Денков: Публичното финансиране на науката в България е много ниско

Тройното увеличение на държавното финансиране на науката в България не е нещо ново, по-важно е как ще бъдат използвани средствата. България е с много нисък процент на публично финансиране на науката. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Николай Денков в предаването Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria.

В края на март беше представена нова Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г., която предвижда троен ръст на публичното финансиране на науката до 0,7% от БВП през 2022 г., а през 2025 г. делът да достигне 1%.

„Има една здравословна пропорция 1:2 на публичното към частното финансиране в науката. Докато преди 10 години винаги проблемът е бил, че няма частно финансиране в научните изследвания и развитие, всъщност през последните 2-3 години частното финансиране изпревари значително тази пропорция. Причината не е само това, че то нарасна, но и че нямаше никакво увеличение, дори имаше намаление в публичното финансиране“, обясни проф. Денков.

„Защо това е проблем? Защото частното финансиране на научните изследвания се прави там, където отделните фирми могат да вземат конкретните резултати за конкурентна продукция. Това е чудесно, но има и други функции на научните изследвания като например подготовката на специалистите за нуждите на икономиката, администрацията и управлението. Ако държавата не отделя средства за подготовката на тези специалисти, те изчезват“, допълни министърът. 

Така ръстът на публичното финансиране би могъл да даде импулс за ръст и в частното, като по думите на проф. Денков логиката е следната: „Публичното финансиране отива най-вече в публичните висши училища и научни организации. Там се създават лаборатории, които са общодостъпни и където работят най-добрите учени в страната. Бизнесът може да отиде в съответната лаборатория и може да използва най-добрите специалисти“.

Проф. Денков коментира и казуса със София Тех парк и по думите му той е „класически пример за това, че ако хвърлите пари в една посока, без да имате комбинацията от средства за различните елементи на едно научно изследване, няма как да се случат нещата“. „Там беше вкарана една сериозна инвестиция за апаратура и за изследвания, но се оказа, че никой в държавата не е предвидил средства за консумативи, за заплати на учените, които трябва да работят там. […] Това е все едно да имате масичка на три крака, единия сте го махнали и тя няма как да стои права“, коментира той.

„В стратегията има един раздел, свързан със София тех парк и най-вече с лабораторния комплекс. Той трябва да влезе в стратегията за научните изследвания, така че да започне да обслужва фирмите и заинтересованите организации в София и региона. Такъв тип комплекси трябва да се развият и в другите региони, защото проблемът днес е, че научният капацитет е свръхконцентриран в София и това пречи на развитието на другите региони“, отбеляза министърът.

Още за ключовата роля на науката за бизнеса, както и за това дали пропастта между бизнеса и образованието се свива, или разширява, може да видите в целия разговор с проф. Николай Денков: