Проблемът с двата спорни закона за реформи в съдебната власт в Полша е, че те застрашават разделението на властите и целия правен строй в страната. Това заяви Боян Станиславски, журналист във Варшава, в предаването Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria.
Той коментира двата текста, които предизвикаха граждански протести в Полша и критики от страна на Брюксел. Единият закон, който беше гласуван от парламента, засяга пряко Националния съвет на магистратурата, което е аналогът на Висшия съдебен съвет в България. Според реформата парламентът, а не съдебните органи за самоуправление посочва кои съдии да стават членове на този съвет. Другият закон е свързан с работата на Върховия съд и също предвижда по-голяма роля на парламента при одобряването на състава му.
„По принцип парламентарната власт би трябвало да има възможност да определя административната функционалност на всякакво едно ведомство в държавата. Проблемът е опитът за съкращаване на мандата за част от състава на Националния съвет на магистратурата и това става в очевиден разрез с полската конституция, където е изрично посочено, че въпросният мандат продължава седем години. Ако този закон влезе в сила, това означава, че в Полша една стабилна и ясна конституционна норма може да бъде пренебрегната с обикновен закон. Следователно всяка една партия, управляваща самостоятелно, дори да няма конституционно мнозинство, може да окаже много силно влияние на самия строй на държавата“, обяснява Станиславски.
Той посочва, че това е правният аспект на проблема, но има и друг момент, свързан с практическия модел, по който се действа, а именно – със сила и наглост. „Целта, която се преследва, е ясна – всички институции, които са важни от гледна точка на управляването на държавата, да могат да се контролират през ръка от правителството“, допълва Станиславски.
По думите му поведението на президента Анджей Дуда дава някаква надежда поне за смекчаване на тези мерки: „Единствената надежда е позицията на Анджей Дуда. Президентът направи опит да възпрепятства Ярослав Качински и да намали напрежението. Идеята е тези закони да могат да се прилагат, но с по-голямо мнозинство в парламента (3/5 – бел.ред.), което означава, че това няма да остане изцяло в ръцете на управляващата партия „Право и справедливост“. Това в известна степен може да успокои ситуацията, макар че не премахва всички тези критични елементи“.
„Иначе няма никакъв лост, който да бъде използван, освен политическия в смисъл на политическа конфронтация. Но предвид, че „Право и справедливост“ е най-голямата сила в полския парламент и все още се радва на висока подкрепа в полското общество, тази конфронтация ще е изключително трудна“, казва Станиславски.
Той обяснява, че „Право и справедливост“ твърди, че съдебната реформа трябва да се направи, тъй като тези среди – съдии, прокурори - не се радват на достатъчно добър авторитет в обществото, което е вярно, защото за последните 20 години и имало много примери за дълбока деморализация в тези среди. „Част от опозицията е съгласна с това, че трябва да има реформа, но пак се връщаме към това по какъв начин действат управляващите в момента“, допълва Боян Станиславски.
Целия разговор може да чуете във видеото в началото на материала, където Боян Станиславски коментира ролята на опозицията в Полша, защо „Право и справедливост“ все още се радва на високо одобрение и каква е ролята на Европейския съюз в кризата в Полша.


Осъдиха млад варненец за кражба на детска тротинетка и велосипед
Румен Радев посреща Урсула фон дер Лайен утре във Варна
Варна се вдига на протест: Урсула, не си добре дошла!
Изтича срокът за коригиране на декларираните авансови вноски
Една от най-големите компании за контейнерни превози въведе такса за военен риск в Черно море
Какво могат да направят републиканците, преди демократите да вземат контрола върху Конгреса?
Норвежкият държавен фонд: Инвестициите във възобновяема енергия са надценени
Бремър: Тръмп до голяма степен е бита карта
Бремър: Краят на пиковия Тръмп се ускорява от изборите
Исландия: Сега всички гледат към възможностите на Арктика
Уникално Ferrari се появи след десетилетия забрава
Pagani Utopia за 3 милиона евро изпуши на пътя
Европа инвестира милиарди в електромобили, но остава зависима от Азия
Норвегия пробва нестандартен подход срещу леда по пътищата
Ford извади всъдеход с 1200 конски сили
Най-малкият участник в опасната обиколка с тротинетки в София е на 13 години
Рекорден брой жертви: Над 450 хиляди руснаци са загинали във войната в Украйна
Само 1% от транспортните работници са под 25 години, КНСБ предупреждава за блокаж
Законът за кирилицата: Неясни разпоредби, противоречия, множество езикови грешки
Атентаторът от Краков бил подготвен с няколкостотин патрона
преди 9 години Полският президент наложи вето на спорните съдебни реформи*-------------------------------------------------------------------------еми то и без тва нищо не е останало са, но явно кат гледам горе може и над 40г. да трае и тогава президента ни сигур ше е някой маннгал, после тая нема преписва повече простотии ...... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Чакахме почти 40 години за разпада на СССР след унгарското възстание или 20 години след Пражката пролет. Надявам се, че ес няма изкара толкова много защото след още 20 години евроинтеграция няма да е останало нищо от нашата родина. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години . С две думи кратко и ясно Полша си взима суверенитета и в никкъв разрез на нищо не е, кво ми увъртате там, че и чак разсъждават кое е правилно и кое не аве ей суяци .... къде летите ве с жълто по устата ?!? ..... :)) От Полша и Унгария тръгна разпада на СССРа и пак от тези ще тръгне и разпадането на Евроггейската *** щот багдън вече от бездетни педдали които налагат ислямизация на Континента .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Възможностите за съдебна форма в една демократична държава са 2 или всички върховни съдии се избират чрез мажоритарна система от суверена или те се номинират и одобряват от депутатите пак избрани от суверена. Система, при която фондациите на Сорос или европейските бюрократи имат каквото и да е било влияние върху съдебната система на коя да е стана, е обречена на тотален провал. При демокрация НЕЗАВИСИМ СЪД НЯМА, НИТО НЕЗАВИСИМА ПРОКУРАТУРА. Тези магистрати, които избират членовете на ВСС у нас кой им даде мандат и кого представляват? Техния избор пряко противоречи на член 3 от Конституцията, но до днес никой не си мръднал пръста да направи нещо по този въпрос, но явно парите на Сорос се услаждат на някои хора... отговор Сигнализирай за неуместен коментар