„Един студент, който тепърва встъпва в университета, дори не си дава сметка колко много неща може да работи, след като завърши. Нашата цел е да запознаем студентите с различни кариерни пътеки, с предимствата и предизвикателствата, с това какви умения са им необходими“, коментира тя.
Според доц. Богданова информираността и осъзнатият избор идват само когато на студентите се предложи многообразие от събития, в рамките на които „те могат периодично да актуализират представата за себе си, да разберат какво искат, какви са техните ценности и какво търсят в един бъдещ работодател, за да са наясно какво желаят да работят след дипломирането“.
„Често родители или познати ни вменяват някаква представа за нас, а всъщност нашите уникални таланти са различни. От работата ми със студенти в последните 12 години съм забелязала, че всеки студент има поне един уникален талант и нашата цел е да помогнем за намирането и отключването му. Тогава реализацията е бърза и успешна”, изтъкна доц. Богданова.
Дните на кариерно ориентиране предвиждат провеждане на интерактивна лекция за това как студентите да си подготвят документите за кандидатстване за работа, как да се позиционират в социалните мрежи, как да се държат на интервю.
„Най-важното умение, което изискват работодателите на съвременния пазар на труда, е да учиш бързо и да се адаптираш. Знанията не са константа, ние се учим през целия живот. Важно е да сме жадни за знания”, подчерта доц. Боряна Богданова.
По думите ѝ идеята е да се предложи максимално многообразие от партниращи организации, така че всеки студент да има възможност да се докосне до различни бизнеси и да избере това, което го вдъхновява.
„Редица наши бизнес партньори учредиха стипендии за изявени студенти, включително има и стипендии със социален елемент и това дава възможност на всеки млад талант да се запише да учи. Бизнесът подкрепя и по други начини освен чрез директни средства развитието на студентите. Не малка част от работодателите участват с менторство в часовете, предоставят и реални практически казуси за работа, което дава възможност на студентите да се докоснат до работата, която един ден биха вършили“, обясни доц. Богданова.
Според нея ако още по време на следването един студент има възможност да усети каква е спецификата на професията, то преди дипломирането той ще е наясно кое го е вдъхновило и кое му е било скучно. „Това е полезна информация, за да знаем какво искаме да правим”, посочи ръководителят на Кариерния център на СУ „Св. Климент Охридски“.
Как е организирана първата инициатива от 17 до 24 октомври на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”? Имат ли доверие българските работодатели към образователната ни система? Какво е значението на класациите за мястото на висшите учебни заведения?
Целия разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.


Занаятите, които не изчезват: между тиктакането на часовника и мириса на кожа
От 780 лв. до над 20 000 евро: Какво получават майките на Балканите?
CNN: Хакери от Русия са проникнали в ядрените разработки на САЩ и НАТО
Нов анализ на ССБ: Какво се случва с цените на зърното и горивата?
"Картонения Майдан" в Украйна принуди Зеленски да отмени уволнението на популярен министър
Митата на Тръмп няма да изчезнат, колкото и да са непопулярни
Блокадата на хутите вече отблъсква и китайски танкери от саудитския петрол
Световното завърши със слава за футбола и много пари за ФИФА
Престъпните мрежи в Югоизточна Азия поемат по корпоративния път
Стейбълкойните са грешното оръжие в борбата за надмощие между САЩ и Китай
Любимите коли на Ърнест Хемингуей
Porsche и Mini отново са марките с най-доволни клиенти
Тази къща на колела струва 2,2 млн евро и има гараж за класически автомобил
VW ще продава китайските си модели в Европа
Защо бързото каране всъщност не ви пести време?
Левски обърна Локомотив София в дербито на кръга, два отменени гола
В мандата на кабинета: АМ "Хемус" ще бъде изградена до Велико Търново
7 признака на емоционална изневяра
Седем навика, които правеха щастливи поколенията от 70-те и 80-те години
Диаметърът на Луната е намалял с 50 метра