Държавите, които напредват изключително бързо в образователните реформи, се опитват да решат проблемите системно, а в България все още не сме отговорили на големия въпрос - какво очакваме от учениците да могат и да правят и как им предоставяме обучението за това. Това коментира Христо Господинов, преподавател по политически науки в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„Опитваме се да научим децата да са по-умни от изкуствения интелект, но това е невъзможно. Децата не могат да се конкурират с машините и изкуствения интелект на тема знания“, посочи той.
Според Господинов по-важно е децата да се научат на критично мислене, тъй като българската образователна система не създава такова. Той отбеляза, че работещите в образователната сфера се изправят пред много предизвикателства, опитвайки се да научат децата на критично мислене, тъй като са рамкирани от учебници, които не възпитават, а запазват неутралитет.
За да имаме критично мислене, трябва да можем да формулираме мнение и да го защитим, заяви Господинов.
Според него у нас няма желание да се реформира цялостно системата, защото „хората, които отговарят за реформите, са плод на друга образователна система и трудно се нагаждат към съвременните модели.“ Той посочи, че анонсираните реформи по PISA за функционална грамотност са само елемент от реформата.
Във връзка с резултатите от международния тест PISA, които показват, че половината от българските деветокласници са функционално неграмотни, трябва да се отбележи, че цялото лутане в образователната система и неслучващите се реформи водят до тези ефекти. Значително има какво да наваксваме спрямо други образователни системи.
Гостът посочи, че много от българските ученици търсят своя път в чужбина, защото не можем да им осигурим достатъчно добри условия да останат в България, изтъкна Господинов. Ако мотивацията да станеш преподавател в големи градове като София е една, то в малките населени места е съвсем друга.
„Заплатите на учителите не бяха пипани дълго време и увеличението не е шоково, а е заслужено и закъсняло“, каза още гостът в предаването.
Освен заплатата обаче, има и много други фактори, които могат да създадат желание у учениците за учителска професия, вместо да се насочат към IT сектора, защото е по-привлекателен финансово. Технологичният сектор е привлекателен и заради заплатите, но и защото предлага много добри социални пакети – нещо, което трябва да е храна за размисъл към Министерство на образованието, коментира още Господинов.
„Правилната координация между образователното министерство и бизнеса ще доведе до решаване на голяма част от проблемите“, категоричен е гостът.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Кючек и гюбеци под паметника на Асеневци в Търново взривиха социалните мрежи
Жулиен Риков преди SENSHI 33: В най-добрата си форма съм, не вярвам в късмета на ринга
Новите електрически влакове на БДЖ тръгнаха от днес
Радев: ВВС да се адаптират към новите технологии, дроновете и AI
Батериите подготвиха България, но идва тестът с АЕЦ „Козлодуй“
Републиканците повишават дефицитите на САЩ. За какво?
Uber и китайската Pony AI ще пуснат над 2000 роботаксита в Европа
САЩ тестват лоялността на НАТО към политиките им преди съкращаване на войските
Z.ai подготвя нов AI модел в битката с OpenAI и Anthropic
Най-продаваният Opel в историята стана на 35 години
Ретро Lambo и Porsche от Louis Vuitton – най-големите хитове на Monterey Car Week
Никола Цолов ще тества болид от Формула 1 в края на месеца
Популярен аргумент срещу електромобилите беше разбит
Това е единственото BMW 8-Series E31 с дизелов двигател
Да "стъпиш в обувките" на космонавт: Български ученици с медали от лагер в Турция
Унгария поставя под съмнение руското разширяване на АЕЦ заради Дунав
Икономист: Когато нашата икономика е неефективна, МРЗ ще е сред най-ниските
Шишков: “Хемус” до Търново ще бъде завършена до края на мандата
преди 2 години Колкото повече "подобрявате" образованието, толкова по-неграмотни стават учениците. Факт! отговор Сигнализирай за неуместен коментар