Група учени е решила да направи пробив в биоземеделието, като използва дълбоководни утайки от морското дъно за наторяване. Изследователите от Института по океанология при БАН и МГУ "Св. Иван Рилски" работят в партньорство с Техническия университет във Фрайберг, заедно с колеги от Украйна, Словакия и Румъния.
Учените са подготвили проект за добив от морското дъно. С него те са кандидатствали по програма „Хоризонт 2020” . Не са спечелили евросредства по програмата, тъй като засега не е осигурено съфинансиране от страна на бизнеса. Това коментира за вестник Черно море” един от участниците в проекта - доц. д-р Димитър Димитров от Института по океанология.
Според авторите на проекта може да бъде отворена нова ниша на световния пазар чрез добива на дълбоководни утайки. Учените твърдят, че този биотор, наречен сапропели, може да извърши революция в екологичното торене и производството на биопрепарати. „Разполагаме с безценно богатство“, категоричен е океанологът.
„Сапропелните тини по дъното на Черно море могат напълно да заменят изкуствените торове и пръскането с отровни химикали, тоест да станат основа на ефективното биоземеделие у нас“, твърди доц. Димитров. Опитите в продължение на повече от 30 г. в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, Института по почвознание „Н. Пушкаров”, Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и в Аграрния университет в Пловдив показват, че те имат уникални качества.
Например при пшеницата зелената маса се увеличава с 30%, подобряват се добивите, а почвата се стабилизира. Експеримент с бобови култури показал увеличение на добива с 42%, твърди доц. Николай Николов от Аграрния университет в Пловдив. Оказва се, че освен за торене сапропелите могат да се използват и като ефикасни биопрепарати, които могат напълно да заменят някои химикали.
Утайките могат да се използват и за създаването на нов плодороден почвен слой в земи с влошено екологично състояние, допълва доц. Димитров. По негови данни в момента значителна част от земеделските земи са в процес на деградация.
Сапропелите могат да регулират почви, подложени на киселинно въздействие, и да помогнат за рекултивация на замърсени земи.
Утайките са образувани от натрупани скелети на организми, водорасли и друга органична материя. Изчисленията показват, че запасите им в нашата икономическа зона в Черно море са практически неизчерпаеми, подчертава доц. Димитров.
За да се реализира идеята, изследователският екип очаква съдействие от страна на бизнеса. Проблемът е, че засега добивът е нерентабилен, в сравнение с изкуствените торове, което отблъсква потенциалните инвеститори.


Как ще работи пункта за карти за градския транспорт във Варна по празниците?
Ще има ли мир в Украйна преди Коледа?
Ето колко струват живите елхи във Варна
Чистят 70 дерета, канали, канавки във Варна
Потребителската кошница отново поскъпва
Билтън: Еврото остава подценено
Прокурор: Юн е търсил конфликт със Северна Корея, за да обяви военно положение
Как контекстът се превърна в новата сила в медийната епоха
Тръмп за стрелбата в университета Браун, Австралия и атаката в Сирия
Тръмп смята, че трябва да се чува гласът му във Фед
Land Rover пуска Defender в чест на Уинстън Чърчил
Изкуствен интелект направи кола от две скици
Надеждно и по-евтино: производители отново променят подхода си
4 кросоувъра за по 20 000 евро, които са добър вариант за зимата
Volkswagen ще затвори завод в Германия за първи път от 88 години
Земетресение с магнитуд 4,2 в южния турски окръг Хатай
„Полицай на годината“: Жандармеристът Иванов, извадил от автомобил, паднал в реката, жена
7 души, сред които и полицаи, са обвинени за участие в организирана престъпна група
Терзиев: Столичната община планира изграждането на девет паркинга за 18 месеца