Група учени е решила да направи пробив в биоземеделието, като използва дълбоководни утайки от морското дъно за наторяване. Изследователите от Института по океанология при БАН и МГУ "Св. Иван Рилски" работят в партньорство с Техническия университет във Фрайберг, заедно с колеги от Украйна, Словакия и Румъния.
Учените са подготвили проект за добив от морското дъно. С него те са кандидатствали по програма „Хоризонт 2020” . Не са спечелили евросредства по програмата, тъй като засега не е осигурено съфинансиране от страна на бизнеса. Това коментира за вестник Черно море” един от участниците в проекта - доц. д-р Димитър Димитров от Института по океанология.
Според авторите на проекта може да бъде отворена нова ниша на световния пазар чрез добива на дълбоководни утайки. Учените твърдят, че този биотор, наречен сапропели, може да извърши революция в екологичното торене и производството на биопрепарати. „Разполагаме с безценно богатство“, категоричен е океанологът.
„Сапропелните тини по дъното на Черно море могат напълно да заменят изкуствените торове и пръскането с отровни химикали, тоест да станат основа на ефективното биоземеделие у нас“, твърди доц. Димитров. Опитите в продължение на повече от 30 г. в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, Института по почвознание „Н. Пушкаров”, Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и в Аграрния университет в Пловдив показват, че те имат уникални качества.
Например при пшеницата зелената маса се увеличава с 30%, подобряват се добивите, а почвата се стабилизира. Експеримент с бобови култури показал увеличение на добива с 42%, твърди доц. Николай Николов от Аграрния университет в Пловдив. Оказва се, че освен за торене сапропелите могат да се използват и като ефикасни биопрепарати, които могат напълно да заменят някои химикали.
Утайките могат да се използват и за създаването на нов плодороден почвен слой в земи с влошено екологично състояние, допълва доц. Димитров. По негови данни в момента значителна част от земеделските земи са в процес на деградация.
Сапропелите могат да регулират почви, подложени на киселинно въздействие, и да помогнат за рекултивация на замърсени земи.
Утайките са образувани от натрупани скелети на организми, водорасли и друга органична материя. Изчисленията показват, че запасите им в нашата икономическа зона в Черно море са практически неизчерпаеми, подчертава доц. Димитров.
За да се реализира идеята, изследователският екип очаква съдействие от страна на бизнеса. Проблемът е, че засега добивът е нерентабилен, в сравнение с изкуствените торове, което отблъсква потенциалните инвеститори.


Тежка катастрофа със загинал край Карлово
Медицински хеликоптер е транспортирал мъж с черепно-мозъчна травма
Падение за Григор Димитров! Загуби на старта на "Чалънджър" от квалификант
Избран е изпълнител за доставка и монтаж на 40 подземни контейнера за битови отпадъци във Варна
Черно море II спечели с 3:0 дербито срещу Спартак II в Трета лига
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
AI бумът вече оскъпява смартфони, чипове и центрове за данни
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 2
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 1
Слънчевата енергия е толкова развита в Европа, че електроенергията се разхищава
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Защо новите накладки вече се износват по-бързо
Най-скъпо не означава най-добро – японците отново печелят
Renault направи перфектната офроуд играчка за плажа
Малума ще става баща за втори път
Потънал край Испания руски кораб е превозвал части за ядрени реактори?
Предстоят най-скъпите летни екскурзии
Спирова и Денисиньо ще се борят за 50 000 евро в Hell’s Kitchen