Група учени е решила да направи пробив в биоземеделието, като използва дълбоководни утайки от морското дъно за наторяване. Изследователите от Института по океанология при БАН и МГУ "Св. Иван Рилски" работят в партньорство с Техническия университет във Фрайберг, заедно с колеги от Украйна, Словакия и Румъния.
Учените са подготвили проект за добив от морското дъно. С него те са кандидатствали по програма „Хоризонт 2020” . Не са спечелили евросредства по програмата, тъй като засега не е осигурено съфинансиране от страна на бизнеса. Това коментира за вестник Черно море” един от участниците в проекта - доц. д-р Димитър Димитров от Института по океанология.
Според авторите на проекта може да бъде отворена нова ниша на световния пазар чрез добива на дълбоководни утайки. Учените твърдят, че този биотор, наречен сапропели, може да извърши революция в екологичното торене и производството на биопрепарати. „Разполагаме с безценно богатство“, категоричен е океанологът.
„Сапропелните тини по дъното на Черно море могат напълно да заменят изкуствените торове и пръскането с отровни химикали, тоест да станат основа на ефективното биоземеделие у нас“, твърди доц. Димитров. Опитите в продължение на повече от 30 г. в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, Института по почвознание „Н. Пушкаров”, Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и в Аграрния университет в Пловдив показват, че те имат уникални качества.
Например при пшеницата зелената маса се увеличава с 30%, подобряват се добивите, а почвата се стабилизира. Експеримент с бобови култури показал увеличение на добива с 42%, твърди доц. Николай Николов от Аграрния университет в Пловдив. Оказва се, че освен за торене сапропелите могат да се използват и като ефикасни биопрепарати, които могат напълно да заменят някои химикали.
Утайките могат да се използват и за създаването на нов плодороден почвен слой в земи с влошено екологично състояние, допълва доц. Димитров. По негови данни в момента значителна част от земеделските земи са в процес на деградация.
Сапропелите могат да регулират почви, подложени на киселинно въздействие, и да помогнат за рекултивация на замърсени земи.
Утайките са образувани от натрупани скелети на организми, водорасли и друга органична материя. Изчисленията показват, че запасите им в нашата икономическа зона в Черно море са практически неизчерпаеми, подчертава доц. Димитров.
За да се реализира идеята, изследователският екип очаква съдействие от страна на бизнеса. Проблемът е, че засега добивът е нерентабилен, в сравнение с изкуствените торове, което отблъсква потенциалните инвеститори.


Бленджини: Не е възможно да играеш два мача за 18 часа
Откриха труп на жена в Елените
Въздушната линейка транспортира пострадал до София
Професор от УМБАЛ „Александровска“ обявява безсрочна гладна стачка
Волейболните национали с нова победа в Лигата на нациите
Войната с Иран върна търговията през пустините на Близкия изток
Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия
Япония с право се страхува от "черните кораби" на AI
Южна Италия повежда икономическия ръст, част 2
Южна Италия повежда икономическия ръст, част 1
Ето едно уникално Ferrari, за което вероятно не сте чували
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Стоичков след среща с Марко Рубио: Впечатлен съм от него
3 противовъзпалителни рецепти за вечеря
Пациент с множество травми е транспортиран с въздушна линейка от Смолян към "Пирогов"
СЗО: Над 1300 души са загубили живота си заради горещините в Европа
Четиринадесет души загинаха, след като хеликоптер на петролната компания "Сауди Арамко", се разби