Група учени е решила да направи пробив в биоземеделието, като използва дълбоководни утайки от морското дъно за наторяване. Изследователите от Института по океанология при БАН и МГУ "Св. Иван Рилски" работят в партньорство с Техническия университет във Фрайберг, заедно с колеги от Украйна, Словакия и Румъния.
Учените са подготвили проект за добив от морското дъно. С него те са кандидатствали по програма „Хоризонт 2020” . Не са спечелили евросредства по програмата, тъй като засега не е осигурено съфинансиране от страна на бизнеса. Това коментира за вестник Черно море” един от участниците в проекта - доц. д-р Димитър Димитров от Института по океанология.
Според авторите на проекта може да бъде отворена нова ниша на световния пазар чрез добива на дълбоководни утайки. Учените твърдят, че този биотор, наречен сапропели, може да извърши революция в екологичното торене и производството на биопрепарати. „Разполагаме с безценно богатство“, категоричен е океанологът.
„Сапропелните тини по дъното на Черно море могат напълно да заменят изкуствените торове и пръскането с отровни химикали, тоест да станат основа на ефективното биоземеделие у нас“, твърди доц. Димитров. Опитите в продължение на повече от 30 г. в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, Института по почвознание „Н. Пушкаров”, Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и в Аграрния университет в Пловдив показват, че те имат уникални качества.
Например при пшеницата зелената маса се увеличава с 30%, подобряват се добивите, а почвата се стабилизира. Експеримент с бобови култури показал увеличение на добива с 42%, твърди доц. Николай Николов от Аграрния университет в Пловдив. Оказва се, че освен за торене сапропелите могат да се използват и като ефикасни биопрепарати, които могат напълно да заменят някои химикали.
Утайките могат да се използват и за създаването на нов плодороден почвен слой в земи с влошено екологично състояние, допълва доц. Димитров. По негови данни в момента значителна част от земеделските земи са в процес на деградация.
Сапропелите могат да регулират почви, подложени на киселинно въздействие, и да помогнат за рекултивация на замърсени земи.
Утайките са образувани от натрупани скелети на организми, водорасли и друга органична материя. Изчисленията показват, че запасите им в нашата икономическа зона в Черно море са практически неизчерпаеми, подчертава доц. Димитров.
За да се реализира идеята, изследователският екип очаква съдействие от страна на бизнеса. Проблемът е, че засега добивът е нерентабилен, в сравнение с изкуствените торове, което отблъсква потенциалните инвеститори.


Китай завладява автомобилния пазар у нас
VII СУ „Найден Геров“ спечели състезанието за IV клас от спортния празник „Бързи и сръчни“ - Есен 2026
Трима бъдещи юристи избраха Окръжен съд – Варна за своя стаж
Как да реагирате, ако спукате гума на магистралата?
Над 150 души са дариха кръв за пострадалите на АМ „Тракия“ във Варна
Субран от Allianz: Пазарите подценяват ръста на инфлацията
Изолацията не е решение - икономическата свързаност остава ключова за растежа
Иран произвежда по 50 балистични ракети месечно въпреки щетите по индустрията
С новия финансов директор сигурността ще стане приоритет на Binance
Най-големите привърженици на MAGA в Европа внезапно сменят тона
Хиперкола, за която едва ли сте чували, отива на търг
Тoyota възроди марката Scion с много евтин пикап
Този Citroen има шест колела, баня с биде и ускорява като спортна кола
Новата Dacia Sandero ще е електрическа, с над 400 км пробег
Дори здравият хибриден двигател на Toyota има слабо място
Икономическата обстановка у нас се влошава, има спад на обявите за работа
Край Калининград пристигат нови танкове K2 и гаубици K9
Почти 40% от инфлацията в Гърция идва от жилищните разходи
Чужденци търсят морски имоти и селски къщи у нас