Рибари искат регламент за улова на бяла мида

Уловът на бяла мида се превръща в доходен бизнес за все повече рибари, съобщава агенция „Черно море“.  Наред с рапана това е другият нерибен ресурс, към който икономическият интерес непрекъснато расте. Заедно с това все по-остра става нуждата от законови промени, които да регулират процеса, а не да му пречат, твърдят от бранша.

Българското  крайбрежие е богато на три вида бели миди, които образуват големи струпвания в плитките води, което ги прави лесни за експлоатация. Те са със сравнително  кратък жизнен цикъл. Ако натрупаните количества не бъдат експлоатирани, те отмират. 

Проблемът е, че промишлен добив може да се реализира с тралиращи средства, което отново води до въпроса за забраненото дънно тралиране и екологичните последици, заявиха за в. „Черно море” от Института за рибни ресурси. 

От години има голям интерес към добива на бели миди от страна на холандски и италиански фирми. Рибарите се опитват да вадят мидите механично с гребло, което се смята, че не вреди на екосистемата. При средно добър улов на ден може да се изкарат 200 - 250 кг на ден. Прекупвачи плащат веднага в брой за всеки уловен килограм по 4 – 5 лв.

Има европейски регламент, в който е описано с какви методи да се ловят  нерибните ресурси, а сега излиза и нов, много по-обстоен, казва д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на асоциация “БГ ФИШ”.

Той твърди, че в българското законодателство няма раздел за метода, по който да става уловът на бяла мида, а само забрани срещу тралирането.

Той вижда надежда за регулиране на процеса с предстоящото изграждане на рибарското пристанище във Варна. И очаква да се въведе ефективен контрол, тъй като на пристана ще има агенти както на ИАРА, така и на Агенцията по храните.

За определяне на метод за улов и зони за тралене браншът ще търси съдействие от страна на държавата. Рибарите настояват за диалог, за да се стигне до въвеждането на нов регламент, който да стимулира бизнеса с бяла мида.