Личният фалит - принципи и практики в САЩ и Европейския съюз

Практиката във Франция

Някои аспекти от процедурите във Франция са сравними с германските, като например опита за постигане на извънсъдебно споразумение, както и напълно опрощаване на дълговете след определен период на добро поведение. Законодателството действа от 1989 г. чрез модификация на т.нар. Code de la consommation. Нормативният акт е модифициран няколко пъти с цел предоставянето на по-добра защита на потребителите, поощряване на отговорното кредитиране и въвеждането на евродирективата за потребителския кредит от 2008 г.

Ако потребителите се озоват в ситуация на свръхзадлъжнялост, дефинирана като невъзможността за изпълнение на задълженията, те могат да се обърнат към Комисията за дълговете на домакинствата към Централната банка на Франция. Заявлението често бива одобрявано стига свръхзадлъжнялостта да не е временна или в резултат на временни обстоятелства. Заявлението е безплатно. Комисията разглежда искането и решава коя от двете процедури да се следва – предоговаряне на погасителния план, чийто срок може да бъде до 10 години, или пристъпване към опрощаване на задълженията.

Ако пък не се стигне до решение, Комисията може да предложи въвеждането на мораториум върху плащанията за период от 2 години, след изтичането на които случаят може да бъде преразгледан. Ако и след преоценката положението на длъжника е безнадеждно, Комисията може да препоръча стартирането на съдебна процедура за опрощаване на дълговете. Ако съдът реши да продаде имуществото на длъжника, той може да задържи част от активите си или от доходите си, с които да покрива разходите си за живот. Домът му може да бъде обект на възбрана. Едва след това длъжникът може да получи частична или пълна отмяна на задълженията за плащане.

В Испания не се предвижда възможност за опрощаване на дълговете

В Испания законът за личния фалит бе въведен през юли 2009 г. Преди това законодателството регулираше само фирмените фалити. Всеки длъжник, който е или ще бъде неплатежоспособен, може да подаде заявление в съда. Кредиторите също могат да направят това, но трябва да докажат, че длъжникът е неплатежоспособен. Като цяло процедурите по обявяването на физически лица в несъстоятелност не се отразяват негативно на кредиторите, чиито претенции се удовлетворяват от обезпеченията.

Тук отново се дискутира промяна в погасителния план. За потребителите е възможно или да бъде намален дългът с максимум половината от дължимото, или да бъде увеличен погасителният срок. Ликвидация на активи има при фирмените фалити. За разлика от законодателството на другите разгледани страни испанското не предвижда опрощаване на задълженията.

В Италия няма законодателство, което да урежда личния фалит

Единствената по-голяма държава членка на Европейския съюз, в което няма законодателство, което да урежда личния фалит, е Италия. Въвеждането на подобен закон е в плановете на правителствата от няколко години, но до момента такъв все още няма.

Кредиторите могат да поискат пълно удовлетворяване щом дължимото стане изискуемо. Длъжниците нямат много възможности за защита, ако не успеят да извършат нужните плащания.

Като цяло различията в законодателството в САЩ и в част от страните от ЕС са доста в зависимост от неговата цел. Докато САЩ предоставят ново начало и изчистване на кредитното досие на длъжниците, европейските закони целят най-вече удовлетворяване претенциите на кредиторите. В Европа британското законодателство може да се приеме като действащо в най-голяма полза на потребителите в сравнение с другите държави на континента.

Но решението за това кой подход да се използва остава трудно, защото в повечето случаи всичко опира до определянето на приоритетите на закона – да защитава потребителите спрямо правата на кредиторите или да стимулира потреблението срещу скъпите и рестриктивни погасителни планове.