Ще влезе ли медийната грамотност в редовните учебни програми?

Темата за медийната грамотност и гражданското образование е ключова за Европейската комисия и в много страни от съюза вече е навлязла в редовните учебни програми. Проектът "Клас" е един от пионерите в тази област в България. За тази инициатива в предаването "Смарт час" на Bloomberg TV Bulgaria съобщи журналистът Йоанна Николова, медиен експерт на проекта. По думите ѝ в България медийната грамотност е все още свободно избираема дейност в „Часа на класния ръководител“.

В първия етап от проекта е разработен наръчник по медийна грамотност. „Той поставя основните критерии за медийна грамотност, какво са медиите и как работят, какво представляват дезинформацията и фалшивите новини в медиите“, обясни тя и се надява с успешните резултати на проекта „Клас“ да се насърчи провеждането на медийна грамотност в гражданското образование.

През втория етап на проекта са обучени учители и техните ученици от горните класове в четиринадесет града в страната, като целта е била да се проведат събития и в по-малки населени места. Николова посочи, че наръчникът може да бъде намерен онлайн на интернет страницата на проекта "Клас".

Журналистът разказа, че предварително проучване е установило, че родителите са притеснени за медийната грамотност на своите деца, а учениците не винаги успяват да различат дезинформацията. Били са проведени и практически занимания за създаване и разпознаване на фалшиви новини.

"Когато учениците виждат колко лесно всъщност могат да бъдат манипулирани в интернет, интересът им се повишава и са по-склонни да бъдат критични в подбора на информация – да отделят малко повече време да проучат новината, която им се предлага в социалните медии, преди да я разпространят сред своите приятели", посочи журналистът.

Запитана кога е подходящо да започва обучението за разпознаване на фалшиви новини, Николова заяви, че това трябва да е "колкото се може по-рано."

"Подобно на темата с екологията, когато децата бъдат обучени от най-ранна възраст, те помагат и на своите родители и семействата си да бъдат активни и ангажирани. Същото е с екосредата в интернет. Би могло още от по-ранните класове да започнат някакъв вид обучителни дейности", съветва Йоанна Николова.

Тя напомни, че България е на последно място в ЕС и на едно от последните места в Европа по медийна грамотност по данни на института "Отворено общество". Като добър пример тя посочи Финландия, която заема първо място в класацията и където има правителствена програма за фалшивите новини сред децата от ранна възраст.

Проектът "Клас" за медийната грамотност и гражданското образование е с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. В България проектът "Клас" е към фондация Европейски институт.

Как може да си сътрудничат учители и родители за повишаване на грамотността сред децата? Какво представлява програмата за обучение за разпознаване на фалшиви новини в Украйна, която се е провела след войната от 2014 г.?

Целия разговор може да гледате във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Смарт час" може да намерите тук.