БНБ наложи нови мерки спрямо банките с най-агресивна кредитна политика

Банките с най-агресивна кредитна политика следва да формират допълнителни задължителни минимални резерви в БНБ, представляващи допълнителен “буфер” срещу потенциална реализация на натрупания кредитен риск, съобщиха от Българска народна банка.

Това става ясно от приетите на 22 февруари от Управителния съвет на централната банка промени в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ. С тази промяна се продължава започнатата през 2004 г. политика на стабилизация на темповете на нарастване на кредита за частния сектор до умерено равнище, което може да бъде поддържано в средносрочен период без да се застрашава финансовата стабилност.

По време на проведените в началото на януари разговори с търговските банки, управляващи приблизително 70 процента от кредитните портфейли на банковата система, всички те изразиха позицията, че потенциалните мерки на БНБ не трябва да се стремят да влияят на цената на ресурса чрез повишаването на минималните задължителни резерви за всички банки. Предпочитанията бяха за мерки, които се отнасят до всички банки, като в тях има вградени елементи, които да отчитат индивидуалните рискови характеристики на банките.

За да попаднат в обхвата на регулацията, търговските банки трябва да са изпълнили едновременно два критерия:

- Да са превишили определения от централната банка тримесечен темп на нарастване на кредитите от 6% за първо тримесечие, 12% за първите две тримесечия, 18% за първите три тримесечия, и 24% за цялата година;

- Сборът на предоставените от тях кредити и рисковопретеглените приравнени на балансови активи задбалансови позиции, намален с размера на собствения им капитал, да надхвърля 60 на сто от привлечените от тях средства от лица, различни от банки и небанкови финансови институции.

Банка, която отчете стойности, по-високи от посочените критерии, заделя допълнителни задължителни резерви в БНБ в двойния размер на абсолютната сума на надвишението над заложения в регулацията тримесечен ръст. Банка, която не нарушава критериите, остава извън обхвата на регулацията.

Регулацията позволява на банките, които желаят да надхвърлят стойностите за тримесечен ръст, да го правят, като срещу това ще трябва да “платят” за допълнителния риск чрез поддържането на допълнителни задължителни резерви при БНБ.

Тази мярка има временен характер и ще бъде в действие до момента, в който се достигнат по умерени и устойчиви темпове на нарастване на кредита за частния сектор.

Българската народна банка си запазва правото да приеме допълнителни мерки с цел постигането на балансирано и устойчиво нарастване на кредита за частния сектор.

Промените в Наредба № 21 също така съкращават броя на валутите, в които търговските банки могат да поддържат задължителни минимални резерви. От 1 април 2005 г. задължителните минимални резерви могат да се поддържат в национална валута (лев) или в резервна валута (евро).