Експерти: Субсидиите първи при нужда от орязване на разходите

В средата на декември миналата година в Унгария предупредиха за дългосрочно замразяване на пенсиите и бюджетните заплати. В Румъния пък обявиха спад с 25% на бюджетните приходи през декември 2008 г. спрямо същия месец на 2007 г.

У нас в последните месеци фискалният резерв на правителството се понижи с над 4 млрд. лв., а новоотпуснатите кредити през ноември намаляха с 60%, след като банките майки, затвориха кранчето към България. За капак кризата се отразява по-негативно на износа ни, отколкото на вноса, показа статистиката за октомври.

С цел избистряне на сценариите за затягане на коланите в държавния бюджет Investor.bg попита експерти какво трябва да бъде намалено, ако родната икономика намали плащанията към държавата.

- През декември бюджетните приходи в Румъния се понижиха с 25%, ако и у нас има подобна неочаквана за правителството тенденция, кои държавни разходи трябва да се орежат?

Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество: Добре е да се направи анализ на ефективността на разходите и да се отрежат непродуктивните разходи - излишни структури, излишни служители, да се намали неефективността и да не се намаляват продуктивните разходи. Разходи, които пречат на икономиката - като субсидии например - трябва да са сред първите при нужда от орязване.

Лъчезар Богданов, анализатор в Industry Watch: При тази хипотеза ще трябва да се режат разходи, на първо място усилия за намаляване на числеността в държавната сфера, включително МВР, на второ място част от инвестиционните проекти да бъдат направени с частен капитал под формата на публично-частно партньорство или приватизация. На трето място да се преосмислят субсидии, включително на Топлофикация София и БДЖ.

В рамките на няколко месеца това може да бъде направено.

- Има ли опасност при засилване на кризата да бъдат засегнати и разходи за образование, осигуряване и здравеопазване?

Г. Ангелов: Това са най-големите разходи в бюджета и ако няма достатъчно приходи, те също могат да бъдат засегнати (особено ако не се осигурят други пера, по които да се намали харченето). Като виждаме как всеки неефективен разход се подкрепя от силно лоби (от земеделци до енергетици), по-вероятно е от всички да се реже по равно, отколкото да се стигне до орязване на наистина безсмислените и вредните разходи. За съжаление.

Л. Богданов: Има опасност, но тя е политическа и наистина, ако въздействието върху приходите е по-голямо от очаквано, или ще трябва да се орежат разходите, които споменах, или понижение да дойде от друго място. Просто кризата засяга реалния сектор и той внася по-малко данъци.

Според мен смисълът на фискалния резерв е да съществува и харченето му показва че правителството отлага проблема в бъдещето. Има смисъл да се харчи от резерва, ако е временно и са взети мерки, които още не показали ефекта си. Но не и да се оставя болестта да се развива, без да се взема лечение. Харченето на резерва не трябва да се разглежда като възможност за реакция.

- Ако преките загуби от газовата криза досега се изчисляват на над 100 млн. лв., колко според вас са непреките загуби?

Г. Ангелов: Трудно могат да се изчислят още отсега, някои ще се проявяват в бъдеще - например компании, които ще загубят договори, защото не са осигурили навреме обещаната продукция. Спирането на здравни и образователни институции, повишена заболеваемост и др. също в момента не могат да се изчислят, но не са незначителни.

Може би една от непреките печалби от кризата е, че енергийният монопол в България и неговата обвързаност изцяло с Русия ще започнат да се пропукват. Което може да позволи реформиране, либерализиране и приватизация на енергетиката, както и диверсификация на доставките. Дългосрочно, ако подобно развитие се случи, това би привлякло много инвестиции и би повишило икономическия растеж.

Л. Богданов: Не мисля, че има съществени непреки разходи в хипотезата, че скоро ще приключи, освен ако не продължи два месеца.

- Има ли надежда за скорошно разблокиране на спрени евросредства за България?

Г. Ангелов: Надежда има, но за да се реализира тя, е важно да се спрат скандалите с харченето на пари за инфраструктура и да се подсилят институциите (администрации, съдебна система и пр.). Много работа предстои в тези насоки и тя трябва в крайна сметка да се свърши.

Л. Богданов: По-скоро не, сега влизаме в дълъг процес на преговори, убеждаване, комисии, проверки, не е само в нас причината, а така действа европейската бюрокрация. Просто не трябваше да се стига дотук.