100-те точки на предложенията "Великден за България"

"Великден за България"

Икономическа политика - стабилен и висок икономически растеж

I. Мотиви за създаване на Документа

Макар че България пое правилна посока в своето икономическо развитие, скоростта, с която се движи и променя, е недостатъчна. Основната причина за това е липсата на визия за бъдещето на страната и инструментите за осъществяването й, които да отговарят на новите реалности в началото на 21 век.

II. Същност и цели на Документа

Експертният документ "Великден за България" е неполитически и не се идентифицира с никакви организации. Голяма част от неговите автори са участници в инициативата "Български Великден". Документът се старае да даде препоръки, които да станат неделима част от осъществяваната икономическа политика на всяко българско правителство. "Великден за България" се стреми да използва огромната енергия и интелектуален потенциал на всички българи за превръщането на България в богата страна с модерна икономика и развито гражданско общество. Документът предлага смели и дори радикални решения, които да доведат до динамичен икономически растеж. Много от предложените идеи са използвани в други страни, вече минали по пътя, по който България сега върви.

Документът ще бъде предоставен свободно на българската общественост и средствата за масово осведомяване. Предложените насоки засягат всички българи и не бива да бъдат заложник на лични или политически интереси. Ето защо тези промени биха могли да бъдат изпълнени от всяко бъдещето управление на страната, независимо от неговото място в политическия спектър.

"Великден за България" се концентрира върху определени теми на икомическата политика и няма за цел да покрие всички аспекти на една пълна икономическа програма. Идеите, обсъдени в документа, подлежат на развитие предвид специфичните особености на нашата икономика и биха могли да послужат за основа на по-широка обществена и професионална дискусия.


Раздел I. Макроикономическа политика

1. Запазване на валутния борд до приемането на България в ЕС.
2. Активно управление на външния дълг; емитиране на еврооблигации.
q Решенията да се предхождат от подробен анализ с оглед високата задлъжнялост на страната.
3. Бюджетен дефицит около нула (има широка дискусия по тази тема).
q Цел: запазване на макроикономическата стабилност.
q Сходна тема: дискусия за ролята на държавата за инвестиции в инфраструктурата.
q При намаляване на данъците се налага ограничаване на разходите в посока 35% от БВП.
3а. Радикално решение: Приемане на Закон (или поправка в Конституцията), според който е нужно квалифицирано мнозинство, за да се приеме бюджет с дефицит над 0%. Пример: Естония.

Раздел II. Приватизация и структурна реформа

4. Бърза, тотална и прозрачна приватизация на останалите държавни активи. Ролята на държавата и политиците в директното управление на икономиката да се намали до минимум.
5. Да се създаде публичен регистър на дяловете и акциите, собственост на държавата.
6. Незабавно да се продадат всички остатъчни дялове.
7. Надзорен Съвет (НС) на АП - да се помисли за алтернативни решения:
А) Или НС да се премахне,
Б) Или НС да включи независими консултанти с опит в приватизацията
8. Радикално решение: Засилване ролята на АП в посока превръщането й в Компания за управление на държавното имущество АД (да се помисли върху името), която да стопанисва, преструктурира и приватизира държавните активи на принципа на частна корпорация. КУДИ АД да се управлява от професионален неполитически мениджмънт под контрола на изпълнителната власт.
9. Незабавно приключване на втората вълна на масова приватизация чрез предлагане на миноритарни (за неатрактивни фирми би могло и мажоритарни) дялове в големи атрактивни фирми. Тук има много предложения.
q Да се промени системата на организиране на търговете.
10. Незабавно усвояване на компенсаторните записи и компенсационните бонове - също чрез предлагане на миноритарни дялове в големи атрактивни фирми - и бързо приключване на реституционния процес. Но не чрез увеличаване на държавния дълг.
q В момента на собствениците им, както и при втората вълна на масовата приватизация, не е ясно кога и колко активи ще се предложат.
q Търговия с компенсаторните записи и компенсационните бонове на БФБ-София.
11. АП (или звено, отделено от КУДИ АД) да упражнява по-строг следприватизационен контрол и да налага санкции при неизпълнение на инвестиционните програми и/или разсрочените плащания.
12. Да бъде прекратена практиката на преразглеждане на приватизационните договори, когато купувачът (вкл. и РМД) не може да плати.
13. Да се премахнат ограниченията върху следприватизационната (нова, т.е. втора) смяна на собственост - купувачът свободно да препродава фирмата на нови по-перспективни инвеститори и да реализира печалба. Целта е фирмите да намерят най-добрите си стопани и да се развие пазарът на активи в нашата икономика. АП да играе активна роля за намирането на такива нови инвеститори с цел следприватизационната (втора) смяна на собственост, вкл. с рискови капитали (venture capital). С оглед проблемите на българските фирми на микрониво (финансиране, мениджмънт, ноу-хау, намиране на пазари), тази нова роля на АП е от ключово значение за преструктурирането на корпоративния сектор.
14. По-сериозна роля за Агенцията за Чуждестранни Инвестиции (АЧИ).
q Повече публичност в нейната дейност.
q Държавата трябва да полага всички усилия за привличането и задържането на български и чужди инвеститори - стратегически, портфейлни, рисков капитал.
q АЧИ трябва да се превърне в основен генератор на идеи за подобряване работата на държавната администрация, която инвеститорите сега посочват като мудна и неефективна.
15. МИ да следва национална индустриална стратегия, която да:
q Идентифицира приоритетни отрасли на икономиката (някои примери: високи технологии, възобновяемo производство на енергия, (еко)туризъм).
q Разработи заедно с АЧИ програма за привличане на инвестиции в тези отрасли; евентуален преференциален данъчен режим.
q Поеме отговорност за установяването на партньорски отношения с национални търговски камари, целевите фондове на Световната банка и частни банки.
q В същото време целта не е да се увеличи бюрокрацията и ролята на държавата.
16. Конкретни големи структуроопределящи сделки: БТК, НЕК и части от нея, Булгартабак Холдинг, Булгаргаз и др. Кога ще има стратегия и напредък по тях и колко още години трябва да отнеме този процес?

Раздел III. В. Капиталови пазари

17. Незабавно разработване на национална стратегия за развитието на капиталовите пазари и назначаване на държавен орган и министър (зам. министър), който да я изпълнява.
q Стратегия имало от 1998 г., но нищо не е изпълнено.
18. Незабавно назначаване на Комисия за ценните книжа с по-сериозна роля от преди в областта на корпоративното управление. Приоритети:
q Защита на акционерите (права на миноритарните акционери), корпоративно управление, разкриване на информация, търгуване с вътрешна информация, увеличения на капитала и др.
19. Незабавно листване чрез публично предлагане на миноритарни пакети от големите държавни фирми (БТК, НЕК или части от НЕК, Булгартабак холдинг, Булгаргаз, ДСК, БМФ и др.) на БФБ-София и международни борси - комбинирано с подобрено управление.
20. Намаляване на данъка върху капиталовите печалби от 15% в посока 0%. Ако ставката е над 0%, разрешаване на нетирането (т.е. приспадане на загубите от облагаемите печалби).
q Сегашните постъпления са почти нулеви така или иначе. 0% води до много повече инвестиции.
20а. Радикално решение: 0%.
21. Приоритетно стимулиране (и чрез данъчна политика) на инвестициите, пенсионните спестявания на населението и развитието на нови финансови продукти и инструменти.
22. Безусловно приемане и въвеждане на международните счетоводни стандарти (IAS).
q Започване на професионална дискусия сега, за да завърши процесът след няколко години.
23. Приемане на пакет от мерки (и данъчни преференции) за стимулиране на частните фирми да се листват на борсата.
24. Частична реформа на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на Търговския закон. Например, всички увеличения на капитала на публични дружества да стават единствено с емисии на търгуеми права.
25. Разрешаване и стимулиране на пенсионните фондове да инвестират по-голям процент от акумулираните средства в акции и корпоративни облигации. Разрешаване на всеки осигурен гражданин да определя портфейла, в който могат да се влагат неговите вноски.
q В преходния период повечето от акумулираните средства да се задържат в български, а не в чужди ценни книжа (сега е така).
26. Регулиране по световните стандарти на разкриването на информация за публичните компании.
q Парадоксът е, че според фирмите Комисията изисква прекалено много информация, а според инвеститорите те нямат такава. Връзката се губи.
27. Организиране на международни роуд-шоута за водещи български компании и представители на икономическия екип на кабинета.

Законодателни промени
(Повторение заради важността на тези точки)
22. Безусловно приемане и въвеждане на международните счетоводни стандарти (IAS).
24. Частична реформа на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на Търговския закон. Например, всички увеличения на капитала на публични дружества да стават единствено с емисии на търгуеми права.

Раздел IV. Данъчна политика; данъчна и митническа служба

28. Намаляване на данък печалба за фирмите от 15-20% в посока 0%.
28а. Или: Радикално решение: Пълно премахване на данък печалба за фирмите (0%) при реинвестиране на печалбата. Запазване обаче на данък до 15% при дивиденти или други форми на разпределение на печалбата.
28б. Или: Радикално решение: Намаляване на данък печалба до влизането на България в ЕС до 0% при инвестиции над определен висок праг.
28в. Или: Радикално решение: Намаляване на дължимия данък при голвеми инвестиции в ДМА.
29. Намаляване на ставките на ДОД (данък общ доход).
29а. Радикално решение: Максимална ставка не повече от 29%. Определяне на по-малък брой ставки, например 9%, 19% и 29%. Допълнителни облекчения за чуждестранни граждани, работещи на територията на България.
30. Запазване на данъчната ставка от 20% за ДДС, т.е. ненамаляване засега.
Повторение:
20. Намаляване на данъка върху капиталовите печалби от 15% в посока 0%. Ако ставката е над 0%, разрешаване на нетирането (т.е. приспадане на загубите (и евентуално комисионните по сделките) от облагаемите печалби).
20а. Радикално решение: 0%.
31. Невъвеждане на данък върху доходите от лихви за физическите лица (0%).
32. Премахване на данъчното облагане (два пъти) на затворените и отворените инвестиционни фондове.
33. Намаляване на данъците при търговия с недвижими имоти и опростяване на процедурите. Въвеждане на национален индекс за измерване на цените на недвижимите имоти (може от частна компания). Цел - съживяване на пазара и повишаване цената на активите.
34. Драстично опростяване на данъчната система (звучи общо). Опростяване на взаимоотношенията с администрацията като цяло. One-stop-shop. Роля на Интернет.
35. Събираемост на данъците (звучи общо). Централизирана компютърна система. Роля на Интернет.
36. Привличане на данъци от други страни чрез подходяща данъчна политика.
37. Предложение: Да се разработи данъчна схема, според която разходите за култура, НРД (R&D), образование и спорт да се приспадат от облагаемия доход с цел компенсиране на недостатъчните бюджетни средства.
38. Радикално решение: С цел повишаване на ефективността и намаляване на корупцията: частична "приватизация" на някои данъчни дейности - т.е. поверяване на някои дейности на лицензирани частни (финансови) институции. Примери: Северна и Южна Америка.
39. Радикално решение: Почти пълна "приватизация" на митническите дейности на базата на конкуренция на частни финансови институции за получаване на лиценз. Запазване обаче на държавния контрол. Примери: Индонезия, Грузия.
40. Радикално решение: Еднократна възможност за легализиране на (някои) минали необложени доходи чрез заплащане на занижена ставка (примерно заплаща се 9-19% върху недеклариран доход от миналото и този доход е вече легализиран). Пример: Турция.
41. Радикално решение: Стимулиране плащането на данъци отсега нататък - да не се преследва лице за неплащане на по-отдавнашни данъци, ако през последните 1-2 години няма укрити такива.
42. Радикално решение: Въвеждане на всеобщи редовни имуществени декларации с цел радикалното намаляване на корупцията и данъчното укриване.

Раздел V. Корпоративно управление

(Има сериозни разработки по темата в ЦИР)
43. Създаване на орган за наблюдение на корпоративните събития и консултации за частния бизнес с цел защита на правата и интересите на акционерите (това може и да е Комисията за ценните книжа).
44. Даване по-големи правомощия на Комисията за ценните книжа да регулира корпоративни събития - например да поставя вето върху неправомерни увеличения на капитала (и евентуално върху всякакви вписвания в търговския регистър) и да налага санкции.
45. Радикално решение: Да се приеме Закон за трансферното ценообразуване (transfer pricing, "източване" на печалбата към свързани лица).

Раздел VI. Пазар на труда и борба с безработицата

Парадоксално, либерализирането на пазара на труда води до намаляване, а не увеличаване на безработицата.
46. Създаване на по-добра национална информационна система за пазара на труда.
47. Сериозно разширяване ролята на частните аценции по труда.
48. Акцентът на политика за заетостта да се пренасочи от изплащане на социални помощи към преквалификация на кадрите (например английски език и информационни технологии) и създаване на нови работни места.
49. Данъчни и кредитни облекчения за бизнеси в силно засегнати от безработицата райони.
50. Вместо да се намалява работната седмица, да се либерализира трудовото законодателство в посока по-лесно наемане и освобождаване на служители. (Парадоксално, това ще доведе до намаляване на безработицата).
51. Да се въведе почасовото заплащане на труда (минимална почасова заплата).
52. Да се засили ролята на временните трудови договори и на частичното/гъвкаво работно време.
53. Чрез добре обмислена данъчна политика, например в областта на социалните осигуровки, да се изведе част от сивата икономика "на светло".

Подраздел VI-А. Пазар на труда и ролята на университетите

(Това не изчерпва темата за образованието)
54. Студентите да прекарват повече време в набиране на опит по професията (почти задължителни летни стажове). Да се създаде търсене от самите фирми. Държавната администрация също да организира подходяща система за летни стажове за български (и чуждестранни) студенти от страната и чужбина. За целта САЩ например отпускат стипендии при работа в България.
55. В университетите да има добре оранизирани професионални консултанти по кариерата, които да дават съвети по подготвяне на автобиографии, писане на писма, контакти с фирми, организиране на стажове и търсене на работа.
56. Други свързани теми са:
q Учебните програми на университетите, начин на организиране на изпитите, корупция.
q Нивото на обучение в средните училища, проблеми с дисциплината.
q Откриване на особено надарени деца.
q Продължаване на традицията на олимпиади по математика и други дисциплини.
q Необлагане с данъци на дарения за образование.

Раздел VII. Икономически аспекти на аграрната политика

(Не е изчерпана темата за аграрната политика)
Селското стопанство е бизнес като всички останали и трябва да се управлява както индустриалните фирми.
57. Да се премине към бързо уедряване на земеделските парцели (комасация). Където не е приключил процесът на връщане на земеделските земи на бившите собственици, това да стане незабавно.
58. Да се въведе по-широко акционерната форма на управление на аграрните фирми с цел масирано привличане на инвестиции и ноухау.
59. Използване на финансови инструменти за управление на риска на аграрния бизнес (например фючърс контракти за зърнени храни и други култури).
60. Роля на застраховките.
61. Радикално решение: Поправка в Конституцията, разрешаваща на чуждестранни лица да закупуват обработваема земя. Евентуално се въвежда с преходен период и пакет от предхождащи мерки.

Раздел VIII. Стимулиране на износа; PR политика на страната

62. Изработване на стратегия за ролята на българските посолства и търговски представителства в чужбина.
63. Засилване ролята на Центъра за насърчаване на износа (звучи общо).
q Уеб страница. Информация.
64. Стратегия за PR на България (звучи общо). Създаване на PR агенция.
q България в международната преса. Цялостен имидж.
q Връзки с инвеститорите.
q Реклама на туризма.
65. Има Агенция за екпортно кредитиране, но ролята й е недостатъчна.

Раздел IX. Високи технологии

Факт: Докладът за общата конкурентноспособност от Давос 2000 класира България на 56-о място от 59 страни по технологично развитие и възможности за създаване на нов бизнес.
66. Незабавно приемане на разумен Закон за Високо-Технологичните Паркове (ЗВТП).
67. Всеки технологичен парк да бъде изцяло частна собственост, без организации с идеална цел или държавна намеса.
68. В ЗВТП да се предвижда обединението на фирми във виртуалното пространство, а не на географски принцип - могат да участват фирми от Варна, София, Сливен...
69. ЗВТП да предвижда данъчни и други преференции за ИТ компаниите, участващи в парковете: да се помисли върху данък печалба и ДДС. Една възможност е частично освобождаване от данъци, ако се инвестира в българско висше учебно заведение в областта на високите технологии.
70. Да се приеме програма за въвеждане на Интернет образование в средните училища - безплатен интернет достъп; специални предмети за "новата икономика" и технологии.
71. Радикално решение: Фирмите да могат да приспадат за разход удвоената сума на всяка инвестиция в обучението на кадрите си.
72. Създаване на център за научно-развойна дейност, спонсориран от големите международни ИТ компании - IBM, Microsoft, Cisco, Oracle, Ericsson, Nokia etc. и пълното му освобождаване от данъци за период от 15 години с цел запазване и развитие на научния потенциал на България.
73. Създаване на специален сегмент на фондовата борса, на който да се търгуват ИТ фирми:
q Намалени такси и критерии при приемането на проспекти на ИТ фирмите.
q Освобождаване от данък върху капиталовите печалби за инвеститори, които са инвестирали във високо-технологични акции и са ги задържали повече от 3 години (ако този данък не е премахнат иначе).
q Създаване на B(ulgarian)ASDAQ.

Раздел X. Телекомуникации

(Не е изчерпана темата)
74. А) Продажба на БТК до края на 2001г.
или Б) Незабавно назначаване на професионален (международен) мениджмънт.
75. По-скорошно премахване на монопола на БТК.
76. Недопускане монопол на БТК върху Интернет, VoIP.
77. Трети GSM лиценз до края на 2001 г. - Мобиком, БТК, търг? Делът на C&W?
78. Провеждане на търгове и продажба на лицензи за 3G (трето поколение) мобилни мрежи.
79. Нужен ли е нов, по-независим орган за регулиране и лицензиране в отрасъла?
q Едно от мненията е, че ДКД работи добре и е моделиран по западен образец.

Раздел XI. Енергетика

Стратегическа цел - утвърждаване на България като енергиен център на Балканите. Енергиен дисбаланс на Турция и целия регион.

Част първа - "производствени" решения
80. Да се приключи дискусията дали да има или не втора АЕЦ. Нов блок на АЕЦ Козлодуй.
81. Оптимизиране и увеличаване производствения капацитет за електроенергия чрез рехабилитация на съществуващите мощности и изграждане на заместващи мощности на 1 и 2 блок на АЕЦ Козлодуй.
82. Разширяване на експорта на електроенергия в региона (включващ всички съседни държави, Косово, Албания и южна Италия).
83. Развитие на газопреносната мрежа и увеличаване на транзитния капацитет за газ и петролни продукти.
84. Завършване на разширението на Чаира-Яденица, което ще позволи на Чаира да функционира като изравняваща мощност за целите Балкани.
85. Доизграждане на втория далекопровод към Турция и нови далекопроводи към Македония и Сърбия.

Част втора - приватизация, реформа
86. Бързо завършване на процедурите за Марица-Изток 1, 2 и 3 с избраните към момента или с други публично избрани партньори. Държавата трябва да подкрепи проектите чрез нефинансови гаранции.
87. Бърза приватизация на ТЕЦ Варна, ТЕЦ Русе и ТЕЦ Бобов дол, на принцип, подобен на Марица-Изток, или чрез директна продажба.
88. Либерализиране на пазара на природен газ и премахване на монопола на Булгаргаз.

Част трета -конкурентен пазар на електроенергия (радикално решение)
За тази реформа е необходима сериозна политическа воля и професионална стратегия. България има шанс да поведе региона, а не да е на опашката на реформите и в този сектор.
89. Създаването на пазара да завърши до края на 2001.
90. Либерализацията да засегне не само вътрешния пазар (т.е. възможността на големи индустриални потребители да договарят свободно доставки на електроенергия), а още по-важно външния.
q Значимостта и жизнеспособността на енергийния сектор трябва да се разглеждат единствено в контекста на регионален пазар, тъй като вътрешният пазар е малък, с ограничен потенциал и перспективи за развитие. Колкото по-отворен, прозрачен и либерален е пазарът, толкова повече България ще извлече ползи от географското си положение, конкурентността и наличието на свободни генериращи мощности.
91. Приемане на поправки в Закона за енергетиката, които да дерегулират напълно сектора, както вътрешен пазар, така и за внос/износ на електроенергия. Да се разреши неограничен достъп на трети страни до преносната мрежа на НЕК. Това ще позволи:
q Насочване на енергийните потоци през наша територия. България ще се превърне в енергиен център на Балканите.
q България ще печели не само от износ на енергия, но и от пренос на енергия.
q Намаляване "цената" (т.е. риска) на чуждестранните инвестиции в сектора и цената на едро на енергията на вътрешния пазар.
q Инвестициите в сектора няма да бъдат свързани само с българския пазар, а с регионалния пазар, чийто размер и перспективи за развитие са значително по-големи.
q Премахване на необходимостта от дългосрочни задължения на НЕК към чуждестранните инвестотори.
q Така ще се привлекат инвеститори, които могат да поемат и управляват търговски риск, които ще работят допълнително за разширяването на Българския пазар на електроенергия.
92. Агенцията за Енергийно Регулиране да разработи своя дългосрочна стратегия с помощта на експерти за създаване на регионален пазар на Балканите, която да бъде представена на широко обсъждане.
93. България да инициира и създаде работна група от представители на съседни страни, инвеститори и финансови институции, които да разработят механизмите и правилата на регионалния пазар. България да предприеме първите стъпки и приложи такива мерки в своя модел на вътрешен енергиен пазар.
Предложените по-горе мерки трябва да бъдат предприети сега и изпълнени в кратък срок. Постепенният подход при дерегулирането е опасен, тъй-като рискува да подкопае конкурентната позиция на НЕК в регионален план и не използва в максимален размер съществуващите търговски възможности. Постепенният подход няма икономическа обосновка, а е изцяло политически мотивиран. Целта е запазване на контрола на държавата върху НЕК и търговията с енергия и извличане на политически дивиденти. Аргументите за това, че свободният пазар ще доведе до евтин внос и генериращите мощности няма да привлекат достатъчните инвестиции, са несъстоятелни. Енергийният сектор в България има ясно изразени конкуренти преимущества, които само могат да бъдат утвърдени и допълнително развити в условията на регионален пазар.

Раздел XII. Финансов сектор (без капиталов пазар)

(Темата не е изчерпана)
94. Субсидирани нисколихвени жилищни кредити (mortgage, ипотека) за млади семейства (с деца) за дълъг срок (макс. 20-35 г.).
95. Стимулиране на кредитирането на български фирми. Специално внимание на малкия и средния бизнес.
q Да се помисли за разумно намаляване на сегашните рестрикции върху банките.
96. Създаване на Кредитна агенция, която да защитава интересите на кредитните институции и да съхранява информация за кредитополучателите (не само за големите). Междубанков обмен на информация.
97. Увеличаване на правната защита на кредитора пред длъжника. Промени в законодателството, обезпечаващи нормалното изпълнение върху обезпеченията по кредит.
98. Нови финансови инструменти (не само депозит-кредит). Конкуренция между различни форми на финансиране - роля на капиталовите пазари.
99. Приемане на специален Закон за рисковото инвестиране (venture capital). Има по-конкретни предложения.
q Фонд за рисково финансиране (ФРФ)
100. Национална система за кредитен рейтинг (за корпоративните облигации).

С червено са оцветени т. нар. радикални решения, които може да са трудни за възприемане в сегашния момент, но според нас биха действали като катализатори на бързи и сериозни промени.