Ще влезе ли България в процедура по свръхдефицит, или може да я избегне?

Предупреждението за процедура по свръхдефицит не се дължи на некоректно счетоводство за 2025 година, каквито внушения се правят. Това заяви пред bTV финансистът Любомир Дацов, който е член на Фискалния съвет. Според него онова, което ще бъде обявено от Европейската комисия в доклада ѝ за публичните финанси на България, е, че има изменения в траекторията на бюджета, което води до постоянни дефицити над 3% от БВП.

За очакването на този доклад съобщи по време на заседание на Министерския съвет премиерът Румен Радев, който обяви, че дефицитът за 2025 г. е бил „доста над 3%“ и целта за влизане в еврозоната е постигната с лъжа, а този за 2026 г. ще бъде още по-голям.

„Тогава, когато ЕК установи, че дългосрочно бюджетът излиза на траектория, която е свързана с дългосрочни дефицити над нормалното, тя може да предложи корективен механизъм“, каза пред bTV Дацов.

„2025 г. е затворена такава, каквато е, и нови въпроси там няма“, отбеляза Дацов. Той припомни, че данните са за размер от 3,5% от БВП при публично оповестени 0,6% разходи за превъоръжаване, които се признават в клаузата за дерогация.

„Би трябвало дефицитът за миналата година да е 2,9% без военните разходи. Прието е, когато дефицитът е до 3,4% и е еднократен и не се дължи на структурни фактори, тогава се прави компромис и страните не влизат в процедура по свръхдефицит“, каза Дацов.

Процедурата е сигнал за ситуацията в момента и перспективите, тъй като прогнозите и за 2026 и 2027 са лоши, каза пред БНТ Никола Стоянов, служебен министър на икономиката в правителството на Гълъб Донев. „Всички погледи ще са насочени към новия бюджет“, каза той.

Според него обаче липсата на редовен бюджет и направените през 2025 г. плащания в аванс на данъци, които е трябвало да бъдат взети през 2026 г., стоят зад проблема.

„Просто, за да излезе статистиката такава, каквато трябва да бъде – тотално на ръба, са взети предварително приходи за 2026 г.“, каза Стоянов. Той обвини и бюджетите на Асен Василев и непрекъснатите избори за големите разходи.

Въпреки официалните данни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП заяви в ефира на Nova, че влизането в еврозоната е станало с лъжа за инфлацията и дефицита. По думите му това се е случвало с участието на различни институции – Министерството на финансите, БНБ, НСИ и дори Европейската комисия е участвала в този процес. Според него зависи каква част от дефицита ще бъде „осветена“, за да бъде призната дерогацията.

„Аз твърдя и мисля, че е пределно ясно, че дефицитът е много над 3% и през 2024 г.“, каза той. Панчев псоочи, че дори да няма процедура по свръхдефицит, трябва да има балансиран бюджет.

Изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Александър Нуцов не смята, че са използвани лъжи за влизане в еврозоната. Пред Nova той коментира, че държавната политика по отношение на бюджета е била структурно грешна, а това се натрупва през последните 4-5 години.

Ще се стигне ли до процедура по свръхдефицит?

Нуцов посочи, че в процедура по свръхдефицит са вече 10 европейски държави и това не е нещо необичайно.

Според Любомир Дацов е възможно до процедура изобщо да не се стигне, ако в рамките на месец след излизането на доклада от ЕК страната оспори данните или покаже, че е предвидила стъпки, да предостави убедителни доказателства, че разбира какво трябва да направи, за да се промени тази траектория на бюджетните разходи.

Ако все пак се стигне до процедура, България има 6 месеца, в рамките на които да направи необходимите промени.

След тези 6 месеца, ако държавата не реагира, могат да бъдат наложени глоби, обикновено до 0,05% от БВП, но досега това не се е случвало, уточни Дацов.

„Много съм изненадан от изявленията на правителството, че сега са разбрали за какво става въпрос, всъщност една от причините те да са на власт, са проблемите с публичните финанси, които започнаха – включително с протестите и вълненията. Аз лично очаквах, че ще има някакъв план, яснота, с визия какво да се прави, а не да се говори за прехвърляне на вина“, каза финансистът.

Според Никола Стоянов европейските власти ще препоръчат рязане на разходи, а ако се представи бюджет за 2026 г., който е във финансовите рамки, до процедура няма да се стигне. Той обърна внимание на дерогацията за военни разходи, поискана за 2025 г. и посочи, че такава трябва да бъде поискана и за тази година. Той обаче е категоричен, че ще бъде наложен мониторинг над финансите на страната.

Еврото ли е виновно за ръста на цените

„Еврото се превърна в слона в стаята, без да има тази роля“, каза пред БНТ Никола Стоянов. Той посочи, че и при влизането на еврото в Германия е имало покачване на цените, но въпросът е в какви рамки.

„В България сме шампиони в това отношение“, каза той. Според него и предишното правителство не е взело мерки да овладее нещата, дори напротив – възползвало се е от вдигането на приходите от ДДС в бюджета.

„Без еврото да е виновно, то беше използвано като повод да се вдигат цените“, каза Стоянов. Според него трябва да видим затягане на бюджетната политика и предстои охлаждане на пазара, което ще доведе до овладяване на цените от само себе си.

„В крайна сметка хората пазаруват на тези цени, затова и цените са високи“, каза той.

Любомир Дацов също коментира действията на властта по отношение на цените, като посочи, че едно е да бориш темпа на инфлацията, а друго е да имаш политика на ниво сваляне на цените. Според него управляващите се базират на грешна философия, която сравни с идеята около създаването на „Магазин за хората“. По думите му в основата на високата инфлация в България е именно бюджетната политика.

Относно свиването на разходите Дацов посочи, че трябва да има много ясна стратегия, особено по отношение на административната реформа. Според него в някои области съкращенията могат да бъдат в рамките не на 10%, а на 30%. Като приоритетни области, които трябва да бъдат реформирани, той отбеляза администрацията, образованието, здравеопазването и пенсионната система.

„Дори не говоря за МВР и другите области, които са конфликтните и там най-лесно ще се направи реформата, ако някой има смелостта. Те са спрямо средно европейските стандарти с 30-40% отгоре, а ефективността им е надолу“, каза той.

Дацов смята, че има как още през тази година да се влезе в рамката на 3% дефицит.