Военновременните намеси в западните икономики носят рискове

Това са извънредни времена и те изискват извънредни мерки: тавани на цените на газа, субсидии за производителите на електроенергия, масивни помощи за потребителите. Всичко това е окей, в зависимост от детайла. Притеснителното е, че спешните действия могат да положат основата на опити за установяване на военновременна държавна икономика по време на икономически мир. Както в Европейския съюз (ЕС), така и в САЩ се засилва обременителната и вероятно контрапродуктивна индустриална политика, пише икономистът и колумнист на Financial Times Алън Бийти.

За да бъда откровен, обичайното позоваване на войната (което президентът на Франция Еманюел Макрон направи през лятото) не винаги е полезно. Най-разрушителният европейски конфликт след Втората световна война се разиграва на източната граница на ЕС. Но прекият икономически ефект върху по-голямата част от Европа е до голяма степен ограничен до цените на газа и свързаните с тях шокове, особено разходите за енергоемки торове и първоначално храна, въпреки че световните цени на храните спадат. Това, разбира се, може да причини сериозни затруднения. Но решенията могат да бъдат до голяма степен временни и точно насочени.

Това не е тотална война, изискваща фундаментална икономическа промяна към производство на „оръжия, а не масло“. Увеличаването на разходите за отбрана очевидно би било полезно - и това беше контекстът зад думите на Макрон. Но това са 1-2% от брутния вътрешен продукт (БВП), а не нещо, което изисква министерствата да придобият широкообхватни правомощия за насочване на производството.

В този контекст тенденцията към създаване на инструменти за обширна икономическа намеса в САЩ и ЕС е обезпокоителна. Администрацията на американския президент Джо Байдън откри пословичния чук с магическа способност да превръща всички проблеми в пирони под формата на Закона за отбранителното производство (DPA), който използва за осигуряване на такива „военни“ нужди като бебешка храна.

Интервенционистите в ЕС предприемат подобни маневри. Предложеният Инструмент за извънредни ситуации на единния пазар (SMEI), позволяващ на Европейската комисия да се намесва, за да поддържа потока на основни стоки по време на кризи, трябва да бъде подписан скоро от комисарите, а функционери на ЕС казват, че стоки като торовете са очевидна цел.

Както изглежда, черновата на SMEI има някои потенциално много полезни характеристики. Една от тях е набор от нови инструменти за възпиране на властите на държавите-членки да блокират движението на насъщни стоки в рамките на ЕС по време на криза, тактика, използвана спрямо личните предпазни средства в първите месеци на пандемията. Друга добра идея би позволила на Комисията да нареди на държавите-членки да изградят запаси и резерви, което сега Германия със закъснение бърза да направи с газа.

Но планът съдържа и добра доза заемки от DPA под формата на разпоредби, позволяващи на ЕС да отмени частните договори и да се постави начело на веригите от обществени поръчки за основни стоки. Това ясно носи отпечатъка на комисаря по вътрешните пазари Тиери Бретон, който наскоро прокара Закона за чипове на стойност 43 милиарда евро за субсидиране на производството на полупроводници в ЕС. Подобно на много от неговите идеи, и тази има потенциала да създаде проблеми.

Както посочи икономистът Чад Боун, ограниченията на DPA бяха очевидни по време на кампанията за ваксини срещу Covid-19 през 2020-21 г. САЩ бързо се отклониха от целта с мащабна програма за доставки, стимулираща създаването на дози. Но това позволи на правителството да се включи, вместо да разшири капацитета, и принуди компаниите да произвеждат само за американския пазар. Към края на 2021 г., поради негъвкавостта на DPA, производството на ваксини в САЩ беше далеч зад това на ЕС и Индия.

Представете си, че този подход се приложи към азотните торове. В момента всъщност проблемът не е сериозен пазарен провал във вид на неработещ ценови механизъм, а по-скоро огромното увеличение на разходите за основния ресурс за производството на торове, природният газ. Ако има проблем с недостъпността, правителството може да предостави временна финансова помощ на купувачите и по-дългосрочни субсидии за натрупване на запаси. Не е нужно то да се намесва със собствени доставки, още по-малко да се опитва да управлява на микро ниво системата в по-дългосрочен план.

За чест на ЕС, той успя да устои на по-разрушителните импулси в индустриалната политика на САЩ през последните години, особено тези, включващи ограничения върху търговията. Брюксел създаде капацитет за ограничаване износа на ваксини срещу Covid-19, но той беше използван повече като временна заплаха, отколкото като продължителен опит за управление на търговията. Както при много от новите инструменти на ЕС за намеса в единния пазар и търговията, въздействието на новия спешен инструмент ще зависи от преценката, с която се използва. Но е тревожно, ако официалният инстинкт сочи, че икономиката на Европа е в постоянна криза и се прибегне до намеса, вместо да се накарат отворените пазари да си свършат работата.

Европейските икономики, още по-малко американската, не са в тотален военновременен режим. Те имат конкретен проблем с разходите за енергия и енергоемките стоки, породен от специфичен проблем с доставките на газ. Те могат да смекчат непосредственото въздействие и да започнат работа по изграждането на устойчивост срещу бъдещи енергийни шокове, без да прибягват до вида намеса, който е по-вероятно да навреди, отколкото да помогне.