След пандемията: Дълбоките различия между областите в България се запазват

Пандемията и последвалото икономическо възстановяване оставят видим отпечатък върху регионалната карта на България, но социалните и икономически различия между областите се запазват, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително. Икономическите дисбаланси между Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата свързаност. Това сочи докладът на неправителствената организация Институт за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили 2022“.

Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие – сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги. 

Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е, например, образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София-област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие, посочват икономистите.

Към добре представящите се като цяло области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание на доклада се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.

Пандемията оказа своето влияние върху регионалната карта на стопанското развитие, като през 2020 г. в поне 10 области се отчита свиване на икономиката в номинално изражение. Брутният вътрешен продукт на София (столица) остава почти непроменен – малко над 51 млрд. лв., което е 43% от цялата икономика на страната. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпревари Бургас (4,6 млрд. лв.) – областта, която понесе най-тежко удара на пандемията.

На север безспорен лидер остава област Варна (7,3 млрд. лв.), която също отчете спад в сферата на услугите, но запази силната индустрия в периферията на морската столица. Велико Търново премина сравнително добре през пандемията и почти се изравни с Русе на нива от около 2,7 млрд. лв. 

БВП на областите в България през 2020 г. (млн. лв.). Източник: НСИ

Брутната добавена стойност на човек от населението по области варира от близо 35 хил. лв. в столицата до под 8 хил. лв. в Силистра. Икономиката на София се отличава значително от всички останали и е силно доминирана от услугите, които носят 86% от добавената стойност в столицата. На второ място в страната остава област София (15 хил. лв. на човек), която обхваща индустрията в непосредствената периферия на столицата, но също и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието. Промишлеността играе водеща роля в областите Стара Загора и Враца, които също са с висок БВП на човек от населението – около 14-15 хил. лв. на човек от населението. Сравнително висок дял на индустрията се наблюдава още в Габрово, както и в Кърджали и Пазарджик.

Традиционно висок дял на услугите имат морските области Варна и Бургас – в рамките на 70-80% от добавената стойност на местната икономика. В област Пловдив показателите са по-балансирани, като услугите носят малко над 60% от добавената стойност. Селското стопанство носи над 10% от добавената стойност в областите Силистра, Видин, Монтана, Разград, Добрич, Търговище, Шумен, Ямбол и Кърджали - сравнително по-малки и бедни области, разположени предимно в северната част на страната.

Въпреки възстановяването на икономиката през 2021 г. заетостта не успя да се върне на нивата отпреди пандемията. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години средно за страната остава малко над 68%, като варира от 52,5% в Монтана до около 75% в област София и София (столица). Трябва да се отчете много силното представяне на област София, която отново изпреварва София (столица). Област Варна е на трето място с коефициент на заетост от 73,8%, което е и исторически рекорд за местната икономика. 

През 2021 г. осем области отчитат коефициент на заетост над 70%, като изпреварват с 15-20 процентни пункта тези в дъното на класацията. Всички шест области с коефициент на заетост на трудоспособното население под 60% са разположени в Северна България – това са Монтана, Разград, Търговище, Силистра, Видин и Враца.

През последните години продължава нарастването на възнагражденията в страната. Към средата на 2022 г. средната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2300 лв. Област София е на второ място със средна заплата от над 1600 лв., а в рамките на 1400-1500 лв. са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово. Най-ниските заплати през 2022 г. се отчитат в Благоевград и Кюстендил – около 1100 лв. на месец, както и във Видин, Хасково и Смолян. На ниво общини най-високите възнаграждения са във и около трите водещи центъра – София, Варна и Пловдив, както и в Средногорието и няколко общини с големи енергийни компании.

Човешкият капитал и профилът на работната сила са ключови в процеса на трансформация на българската икономика. През 2021 г. близо 30% от населението на възраст от 25 до 64 години е с висше образование, като през последните години този дял се покачва. Категоричен лидер е София (столица), в която 57,7% от работната сила е с висше образование. На следващо място са областите Русе (30,9%), Варна (30,2%) и Велико Търново (28,6%), които традиционно се представят силно по този показател. 

Най-голямото предизвикателство остава демографската картина. Преброяването през 2021 г. освети ясно тежките демографски проблеми пред България, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 години) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал - 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила. 

Липсата на адаптация към намаляващото население продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка. Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции, допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности, прогнозират от ИПИ.

Образованието претърпя сериозен удар през последните две години, като в големи периоди от време учениците бяха в режим на дистанционно обучение. Това безспорно е една от причините за по-слабите резултати на държавните зрелостни изпити през 2022 г. Лидерите в страната на изпита по български език и литература (XII клас) не са изненадващи – това са София (столица), Смолян, Варна и Пловдив. 

Въпреки пандемията и затрудненията в образователния процес остава сравнително добър обхватът на децата в образователната система, макар все още да има проблемни райони. В около 10 области нетният коефициент на записване на децата в V-VII клас е над или около 90%, докато в други седем области коефициентът на записване е под границата от 80%. Относителният дял на напусналите основното и средното образование спада до 2,5%.

Пандемията изведе на преден план здравеопазването. Регионалните различия в тази сфера са особено видими при достъпа на населението до лекари. Докато в някои области – Плевен, София (столица), Пловдив и Варна – един лекар се грижи средно за под 200 души от населението, то в половината области в страната на един лекар се падат по над 300 души. Областните центрове със силни медицински университети се представят чувствително по-добре в показателите за достъп до здравеопазването, особено по отношение на достъпа до лекари специалисти. Броят на болничните легла също варира от около 11 легла на 1000 души в област Плевен до под 3 легла на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.

Въпреки всички проблеми успешните модели на развитие в отделни райони показват, че няма непреодолими фактори и икономическата трансформация е напълно възможни. Ако към момента само три района имат устойчива положителна динамика, то цел пред регионалната политика в средносрочен план би следвало да е отключването на потенциала на вторичните центрове. Това зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от правомощията, капацитета и финансовата независимост на местните власти, обобщават от ИПИ.