България остава на второ място в ЕС по най-ниско ниво на дълга спрямо БВП през второто тримесечие

България е запазила второто си място по най-ниско съотношение между дълг и брутен вътрешен продукт през второто тримесечие с ниво от 21,5%, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. За сравнение, през предходното тримесечие България съотношението дълг/БВП у нас беше 22,5%.

С най-нисък резултат остава Естония (18,5%), а веднага след България се нареждат Люксембург със съотношение дълг/БВП 28,2%, Дания (30,2%) и Швеция, при която съотношението е 30,7 на сто.

Най-голям е делът на държавния дълг спрямо БВП в Гърция (166,5%), Италия (142,4%), Франция (111,9%) и Белгия със съотношение от 106%.

В края на второто тримесечие на 2023 г. съотношението на държавен дълг/ БВП в еврозоната възлиза на 90,3% спрямо 90,7% в края на първите три месеца от 2023 г. В Европейския съюз съотношението също е намаляло от 83,4% на 83,1%.

Както в еврозоната, така и в по-широкия регион това понижение на съотношението се дължи на факта, че ръстът на БВП е по-голямо от този на държавния дълг.

Съотношение дълг/БВП към края на второто тримесечие на 2023 г. Графика: Евростат

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. съотношението на държавния дълг към БВП също се е свило както в еврозоната (от 93,5% до 90,3%), така и в ЕС (от 85,9% до 83,1%).

В края на второто тримесечие на 2023 г. дълговите ценни книжа заемат 83,4% от БВП на еврозоната и 82,9% от БВП на ЕС.

Кредитите съставляват съответно 13,8% и 14,3% от дълга, а на валутата и депозитите се полагат 2,8% от дълга в еврозоната и 2,7% от дълга в ЕС.

Тъй като някои държави членки на ЕС отпускат заеми на други страни в блока, отчетът включва и данни за т.нар. междуправителствено кредитиране (IGL). Неговият дял като част от БВП е съответно 1,6% за еврозоната и 1,3% за ЕС.

В сравнение с първото тримесечие на 2023 г. девет държави членки са регистрирали увеличение на съотношението дълг/БВП в края на второто тримесечие на 2023 г., а осемнадесет - намаление. Най-големите увеличения се наблюдават в Кипър (с 2,2 пр. пункта), в Словакия (с 1,6 пр. пункта), Италия (с 1,5 пр. пункта), Финландия и Естония (и при двете с по 1,3 пр. пункта).

Сред държавите с най-голямо намаление се нареждат Латвия (с 3,5 пр. пункта по-ниско), Хърватия (с 2,6 пр. пункта), Португалия (с 2,2 пр. пункта), Гърция (2,1 пр. пункта), Малта (с 1,7 пр. пункта), Австрия (с 1,6 пр. пункта), Словения (с 1,5 ор. пункта), Нидерландия (с 1,4 пр. пункта), Германия (с 1,1 пр. пункта) и Швеция (с 1 пр. пункт).

В България данните отчитат намаление с 0,6 пр. пункта.

В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. шест държави членки са регистрирали увеличение на съотношението на дълга си към БВП в края на второто тримесечие на 2023 г., а двадесет и една държави членки - намаление. Ръст на съотношението отбелязват Люксембург (от 2,9 пр. пункта), Финландия (2,1 пр. пункта), Естония (1,6 пр. пункта), Чехия (0,8 пр. пункта), Словакия (0,4 пр. пункта) и България (0,2 пр. пункта).

Най-големи спадове се наблюдават в Гърция (от 16,6 пр. пункта), Португалия (от 11,8 пр. пункта), Кипър (от 8,1 пр. пункта), Ирландия (7,4 пр. пункта), Хърватия (6,0 пр. пункта), Словения (4,5 пр. пункта), Австрия и Италия (с по 4 пр. пункта). В Испания и Нидерландия са отбелязани понижения от съответно 3,3 и 3,1 пр. пункта.

Отделни данни на европейската статистическа служба показаха, че бюджетният дефицит на еврозоната и ЕС се е свил през 2022 г.

В зоната с единна валута съотношението на бюджетния дефицит към БВП е намаляло до 3,6% през 2022 г. спрямо 5,2% през 2021 г. В по-широкия регион дефицитът се е свил до 3,3% от 4,7% през 2021 г.

Статистиката за отделните държави показва, че 22 от тях са отчели дефицит през 2022 г. На челните места в класацията по недостиг се нареждат Италия (-8,0 %), Румъния (-6,3%), Унгария (-6,2%) и Малта (-5,7%). В дванадесет държави членки дефицитът е бил над 3% от БВП. Пет държави членки отчитат излишък, като най-голям такъв записват Дания (3,3%), Кипър (2,4%), Ирландия (1,7%) и Швеция (1,1%).

Страната ни отчита дефицит от 2,9% през 2022 г. За сравнение, дефицитът в България през 2021 г. е бил 4%.

През 2022 г. държавните разходи в еврозоната се равняват 50,5% от БВП, а държавните приходи на 46,9%. За ЕС тези стойности са съответно 49,6% и 46,3%. Съотношенията разходи/приходи са намалели и в двата региона.