Инфлацията може да се ускори, когато най-малко очаквате

Последният доклад за инфлацията, показващ, че повишението на цените се е забавило през октомври, загатва, че САЩ може да постигнат„ безупречната дезинфлация“, на която всички се надяват – ръстът на цените да се забави до нивата си отпреди пандемията и да се задържи там, като същевременно се разминат с рецесията. Позволете ми да докажа тезата на песимиста, че все още не сме се справили с всички проблеми, пише редакторът на Bloomberg Алисън Шрагер.

Признавам, че подобрението в общата картина напоследък има много предимства. Оптимизмът идва не само от забавянето на действителната инфлация, но и от по-ниските очаквания за бъдеща такава. Ако погледнем нещата по-внимателно обаче ще ни стане ясно, че при някои показатели за очакванията не се наблюдава голяма промяна, въпреки че инфлацията се е забавила. Това означава, че ситуацията в момента е нестабилна и инфлацията може отново да се ускори.

Не е достатъчно ръстът на цените просто да достигне целта на Федералния резерв от 2%. За стабилна икономика инфлацията трябва да бъде ниска и лесно предвидима занапред – точно както беше преди пандемията.

В много отношения това да знаем в каква посока ще поеме инфлацията е също толкова важно, колкото и нейното ниво. Когато цените са непредвидими, те действат като вид данък върху потребителите. Актив, който предлага променлива възвръщаемост, струва по-малко, при равни други условия, от актив, който предлага фиксирана възвръщаемост, тъй като възможността да знаете колко струват парите ви има огромна стойност, пише Шрагер.

Несигурността по отношение на инфлацията означава, че доларът вече не е толкова ценен, защото не знаете колко ще струват хранителните стоки в следващия момент или за какво ще стигне заплатата през следващата седмица. По-голямата несигурност повишава и лихвите по по-дългосрочните облигации, тъй като инвеститорите и кредиторите трябва да бъдат компенсирани за допълнителния риск, който поемат.

Една от малките неприятни тайни на икономическата професия обаче е, че нямаме добър модел за прогнозиране на инфлацията. Най-доброто, с което разполагаме, и най-добрият начин да измерим тази несигурност, са очакванията за нея.

Прогнозите са важни, защото могат да се изпълнят сами и помагат при определянето на увеличенията на заплатите и цените, инвестиционните планове и стойността на активите. Очакванията обясняват и целта за инфлацията на Фед – ако всички очакват 2% инфлация през следващата година, тогава има голям шанс тя наистина да е на това ниво. Затова Фед разглежда очакванията внимателно, като често отбелязва, че те са „добре фиксирани“ – тоест не се влияят от текущите данни за инфлацията.

Измерването на очакванията може да се осъществи от пазара на облигации. Като най-популярни за тази цел са облигационните деривати и рентабилността — тоест разликата между номиналната и индексираната спрямо инфлацията доходност по облигациите. И при двата случая се измерват очаквания за това каква ще бъде инфлацията след няколко години. Те бяха сравнително стабилни дори когато инфлацията се ускори, което показва, че пазарът очакваше ръстът на цените да бъде преходно явление през цялото време.

Това измерване на очакванията вероятно е засилило и увереността на Фед, че е на прав път. Ако очакванията изведнъж се повишат, то има по-голям шанс за ново увеличение на лихвите. Разбира се, пазарите на облигации често грешат и рентабилността отразява някои особености на пазара на облигации, които нямат нищо общо с инфлацията. И всъщност пазарът на облигации има ужасен опит в прогнозирането на инфлацията до момента . Така че, ако Фед цитира очаквания, направени от пазара на облигации, това не би трябвало да успокоява никого.

В проучването обаче има и друг измерител – нагласите на домакинствата. И ако погледнете средните очаквания за инфлация след година или пет години, както от проучванията на потребителите от Мичиганския университет, така и от анкетата на Федералния резерв на Ню Йорк , ще видите, че потребителите също очакват инфлацията да се забави през следващата година. Дори когато инфлацията беше висока миналата година, те винаги прогнозираха по-ниска инфлация през следващите пет години.

Това също е добра новина за Фед и шанс за „меко кацане“. Тук обаче се прокрадва моят песимизъм, пише Шрагер, доверието в тези очаквания е изчезнало. И двете проучвания показват, че потребителите са много по-несигурни в това каква ще бъде инфлацията през следващите години в сравнение с това, което са смятали през 2020 г.

Преди пандемията едно поколение американци нямаше никакъв опит с инфлацията, докато за милиони други това беше много далечен спомен. Това доведе до ниски инфлационни очаквания и силно доверие в тези очаквания, което от своя страна допринесе за ценовата стабилност. Няколко години с повишаващи се цени разбиха това доверие. Може да са необходими години късмет и добра парична политика, за да се възстанови.