ОББ повиши прогнозата си за ръста на цените на жилищата у нас до 15,1% за 2024 г.

ОББ повишава прогнозата си за ръста на цените на жилищата в България за 2024 г. от 12,2% на 15,1%. Това съобщи главният икономист на банката д-р Емил Калчев, като анализира последните данни на Националния статистически институт за третото тримесечие на миналата година.

Той отчете, че цените на жилищата в България нараснаха с 16,5% през третото тримесечие на миналата година спрямо същия период на 2023 г., далеч по-бързо от инфлацията в страната и ръста в цените на жилищата в ЕС и еврозоната.

Икономистът напомни, че в еврозоната Европейската централна банка предприе рестриктивна причина политика след Covid кризата, за да овладее инфлацията и галопиращите цени на имотите, чийто ръст достигна близо 10% през първото тримесечие на 2022 г.

„На практика ЕЦБ започна каскадно повишаване на лихвените проценти. Така действащият повече от пет години назад 0,0% рефи рейт бе повишен на 0,5% през юли 2022 г., а до септември 2023 г. той достигна 4,5%, след девет стъпки нагоре. На това ниво той остана девет месеца, след което през юни 2024 г. ЕЦБ предприе бавно разхлабване в четири стъпки, като в резултат намали рефи рейта до 3,15% към края на 2024 г.“, обясни икономистът. И отбеляза, че инфлацията в еврозоната се нормализира, а интензивният ръст в цените на жилищата беше овладян. „В продължение на пет тримесечия те регистрираха спадове и едва във второто и третото тримесечие на 2024 г. показаха (бавни) ръстове от, съответно, 1,3% и 2,6% на годишна база“, поясни д-р Калчев.

Според него паричната политика на ЕЦБ много слабо се отрази у нас. В анализа си икономистът припомни, че Българската народна банка, лишена от инструментариума на класическата парична политика във валутен борд, приложи редица мерки за овладяване на цените на имотите. Тя значително увеличи минималните задължителни резерви на търговските банки и някои буфери с фокус върху ипотечното кредитиране, като от октомври а в сила рестриктивни правила, за действието на които все още няма обаче статистически данни.

В анализа си икономистът отбеляза, че фискалната политика беше проциклична. „Заплатите в публичния сектор нараснаха с близо 9% на годишна база през 2022 г., с 14% през 2023 г. и със 17% за деветмесечието на 2024 г., съобщи  д-р Калчев. По думите му те стимулираха общата динамика на заплатите в страната и „окуражаваха“ купувачи на имоти, които разчитаха на спестяванията си, носещи много ниска лихва, и на достъпните ипотечни кредити, на фона на слабо развит капиталов пазар.

Емил Калчев подчерта, че възможният близък прием в еврозоната също стимулира покупката на жилища, и отчете, че значителен брой сделки се извършват без ангажиране на кредит.

                   Основни икономически показатели, януари 2025

Източник: ОББ, КBC Group в България

В анализа си икономистът цитира данни на НСИ, според които индустрията отбеляза 1,2% реален ръст през септември на годишна база, но продукцията се задържа на нивото от октомври 2023 г. – т.е. 0,0% ръст.

„Предвид рецесията в Германия и по-слабия растеж на Румъния, които са двата най-значими пазара за българския износ, резултатът през октомври е по-скоро задоволителен“, оцени ситуацията главният икономист на ОББ.

„Строителният сектор през октомври реализира ръст от 8,7%, движен главно от публични проекти, но и с подкрепата на сградното строителство, чийто ръст се задържа на положителна територия“, отчете икономистът и изброи други данни в подкрепа на икономическия ръст у нас. „Общият индикатор за бизнес климата отбеляза ръст от 17% за ноември на 18,7% за декември. По сектори, очакванията в индустрията се подобриха от 15,8% и 17,7%. В търговията на дребно увеличението е от 23,7% на 29,4%. При услугите също има леко повишение, докато в строителството се наблюдава лек спад на очакванията от ноември към декември“, добави Емил Калчев.

Той обърна внимание и на данните през ноември на потребителската инфлация, отчитана по националната методология, която леко се ускори до 2,1% на годишна база при 1,8% през октомври. Хармонизираната инфлация за ноември остана на равнището си от октомври (2%), докато базисната инфлация (без храни и горива) леко се забави от 3% до 2,9%.

„Ако тенденциите в България и еврозоната продължат, България ще изпълни критерия за ценова стабилност за присъединяване към еврозоната през януари 2025 г.“, прогнозира д-р Калчев.