Тръмп разпали страховете за инфлация - сега те тегнат над мандата му

Опасенията около инфлацията може би доведоха Доналд Тръмп до президентския пост в САЩ. По време на предизборната кампания той редовно подчертаваше повишената цена на яйцата и бекона и твърдеше, че неговият предшественик Джо Байдън - заедно с председателя на Федералния резерв Джером Пауъл - са създали условия за „инфлационен кошмар“. Сега той е изправен пред инфлационни очаквания на обществото, които се разминават с реалността и биха могли да попречат на успеха му като държавен глава, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

Последното проучване на Мичиганския университет показа, че потребителите очакват разходите да нараснат с 4,3% през следващата година - най-лошите подобни нагласи от 2023 г. насам. Още по-смущаващо е, че те очакват цените да растат с 3,3% годишно през следващите пет до десет години, което е най-високото ниво за по-дългосрочния измерител от 2008 г. насам. Икономистите са далеч по-оптимистично настроени, но усещането за продължаваща инфлационна криза може и да се самоизпълни.

Причината е, че сред икономистите съществува широко съгласие, че инфлационните очаквания са важен фактор, определящ пътя на реализираната инфлация. Очакванията за по-високи разходи може да повлияят върху ценовите решения на бизнесите, да накарат потребителите да купуват сега, за да изпреварят бъдещото повишаване на цените и да подтикнат работниците да поискат увеличения на заплатите. Очакванията заемат важно място в моделите за прогнозиране на инфлацията и се използват от специалистите по парична политика в най-силните централни банки в света.

В средата на 2022 г. Пауъл дори посочи нарастващите очаквания за потребителската инфлация като основание за най-голямото единично увеличение на лихвения процент от 1994 г. насам.

Но колкото и икономистите да са съгласни с важността на очакванията, те не са на едно мнение относно най-добрия начин за тяхното измерване. Микроданните от проучвания разкриват огромни пропуски в разбирането на обществото за това какво изобщо е инфлация. Данните сочат също, че отговорите на американците на проучванията за инфлационните очаквания са склонни да надценяват променливи като цените на бензина и храните, отчасти защото ги купуват достатъчно често, за да забележат разликата. Въпреки че са важни, централните банки често омаловажават храните и енергоносителите в своите възгледи за бъдещата инфлация, тъй като те по своята същност са променливи.

Хиперпартийната политическа обстановка, съчетана със света на постистината в социалните мрежи, направиха инфлационните очаквания още по-трудни за интерпретиране.

В работен документ на Фед за Кливланд, чийто автор е икономистът от Morning Consult Джон Лиър и външни учени, се наслагват данни от Facebook и инфлационни очаквания и се установява, че социалните мрежи вече играят важна роля при формирането на прогнозите. За разлика от старите традиционни медии, сега всякакви изявления и прогнози могат да се движат със светкавична скорост, а детайлите могат да варират в широки граници в различните социални мрежи.

Всъщност последното проучване в Мичиган показа, че сега демократите са тези, които повишават индексите на инфлационните очаквания. Те предвиждат, че през следващата година цените ще се вдигнат с около 5,1%, вероятно поради опасенията за ефекта от предложените от Тръмп мита. Очакванията на републиканците са се сринали до степен, при която сега предполагат по същество нулева инфлация. Дори да се отчетат политическите приоритети на Тръмп, нито един от икономистите, анкетирани от Bloomberg, не смята, че реалната инфлация през 2025 г. ще бъде толкова ускорена, колкото се опасяват демократите, или толкова забавена, колкото смятат републиканците. Трудно е да се оправдае това несъответствие, тъй като повечето инфлационни индекси - както на общата, така и на базисната инфлация - обрисуват последователна картина на инфлация, която е съвсем малко над нормалната.

Доналд Тръмп и неговите колеги републиканци носят голяма отговорност за начина, по който инфлацията беше политизирана за първи път. Те пренебрегнаха глобалния характер на ценовия скок след пандемията от Covid-19, който отразяваше, поне отчасти, смущенията във веригата на доставките. Тръмп дори се изправи срещу доверието в американската централна банка. Но в света на свръхпартийната политика и социалните мрежи изглежда, че несигурните инфлационни очаквания са се превърнали в двупартиен проблем, който може да има сериозни последици.

Едно предупреждение за всичко това: проучването на Мичиганския университет дава само един несъвършен прочит на потребителските инфлационни очаквания. Друг индекс, създаден от Morning Consult и Фед в Кливланд, се опитва да намери начин да заобиколи широко разпространените опасения относно подобни проучвания, включително пропуските в разбирането на американците за това какво е инфлация и как се измерва.

Като алтернатива измерването на Morning Consult и Fed пита респондентите как би трябвало да се променят доходите им, за да се чувстват те „еднакво заможни“, като се имат предвид очакванията за цените през следващите 12 месеца. Този индекс показва, че очакванията до голяма степен не се променят значително. Той също така установява, че разликата между републиканците и демократите намалява.

Все пак политиците и централните банкери трябва да внимават с психологията на инфлацията. За Тръмп това е още една причина да отложи търговската си война и, което е също толкова критично, да запази преувеличените изказвания за други теми. Критиците му също трябва да подбират внимателно думите си. И накрая, за Фед това вероятно е още една причина да запази основните лихви там, където са в момента.