Стагфлацията вече е най-добрият сценарий за САЩ

Не очаквайте Федералният резерв да спаси американската икономика от епичните мита, които администрацията на Доналд Тръмп наложи върху вноса от по-голямата част от света. Единственият въпрос сега е колко големи ще бъдат щетите, пише бившият представител на американската централна банка Бил Дъдли за Bloomberg.

Атаката на президента срещу свободната търговия е наистина необичайна по обхват, мащаб и липса на нюанси. Средната ставка вероятно ще се покачи от по-малко от 3% до 25% или повече от стойността на вноса през тази година. Това увеличение възлиза на над 10 пъти повече от онова, което Тръмп направи през първия си мандат.

Въздействието ще бъде опустошително. През следващите шест месеца годишната инфлация в САЩ вероятно ще се ускори до близо 5%, тъй като митата повишават цените на вноса, а местните производители, защитени от конкуренцията, се възползват от ситуацията, за да вдигат и своите цени.

Междувременно търсенето ще намалее. Предприятията ще забавят инвестициите си в условията на несигурност относно продължителността и обхвата на митата и степента на ответните мерки от страна на другите държави. Хората ще намалят разходите си, докато се приспособяват към това, което се равнява на увеличение на данъците с 600 млрд. долара или повече. Това ще се случи дори ако Конгресът компенсира налозите с намаляване на данъците в други области - защото ще има значително забавяне и защото семействата с ниски и средни доходи, които са склонни да харчат по-голяма част от приходите си, ще бъдат засегнати повече от митата, отколкото подпомогнати от данъчните облекчения.

Още по-лошо, способността на икономиката да расте ще бъде ограничена. Депортациите и сривът на имиграцията ще подкопаят предлагането на работници, а повишаването на производителността ще се забави. Това ще намали устойчивия темп на растеж на реалното производство до около 1% от 2,5% до 3% през миналата година.

Общо взето, оптимистичният сценарий е стагфлация. По-вероятно е САЩ да се окажат в пълна рецесия, придружена от по-бърза инфлация.

Какво може да направи Фед, ако изобщо може да направи нещо? Обикновено той се бори с инфлацията с по-високи лихвени проценти, което би задълбочило всяка рецесия. Председателят на паричния орган Джером Пауъл предположи, че може да не се наложи да го прави, ако повишението на цените е временно и не влияе върху очакванията за бъдещата инфлация. Това донякъде окуражи инвеститорите, което предполага, че Фед ще се съсредоточи повече върху поддържането на растежа.

И все пак има достатъчно основания да се съмняваме, че условията на Фед ще бъдат изпълнени. Първо, инфлацията отдавна е над целта на централната банка от 2%. Ако тя е над това ниво пета поредна година и дори се ускори, съществува значителен риск инфлационните очаквания да се разколебаят.

Второ, видът на шока е от значение. Този тип, който вреди на производителността, както ще се случи с американските мита, може да има по-дълготрайни ефекти върху инфлацията и очакванията. Да разгледаме двойния шок от цените на петрола през 70-те години на ХХ век: инфлацията се оказа устойчива въпреки двете рецесии. Само като принуди икономиката да изпадне в много по-дълбок спад, при който краткосрочните лихвени проценти достигнаха почти 20%, Фед (под ръководството на тогавашния председател Пол Волкър) успя да овладее нещата.

Трето, действията на Фед оказват влияние върху очакванията. Ако хората смятат, че централната банка пренебрегва инфлационния натиск, за да се съсредоточи върху растежа, това само по себе си може да ги накара да очакват по-бърза инфлация.

Инфлационните очаквания играят решаваща роля при определянето на разходите за борба с действителната инфлация. Когато те остават стабилни, както през последните пет години, Фед може да се справи, без да повишава прекалено много безработицата. Но ако те се засилят, съотношението на жертвите рязко се увеличава. При обстоятелства като петролния шок от 70-те години на ХХ в. например може да се наложи коефициентът на безработица да се повиши с 2 процентни пункта над дългосрочното си равнище, за да се намали инфлацията с 1 процентен пункт за една година. С други думи, рецесията се превръща в единствената възможност за Фед.

Тази асиметрия означава, че Фед ще трябва да бъде много внимателен, докато икономиката на САЩ изпитва затруднения. Всяко смекчаване на паричната политика, което подхранва инфлационните очаквания, ще наложи много по-строго и скъпо затягане по-късно. Ето защо смятам, че инвеститорите са твърде оптимистично настроени по отношение на вероятността за подкрепа от страна на централната банка. Напротив, балансът на рисковете и високото равнище на икономическа несигурност оправдават по-бавната реакция.

Комбинацията от по-бавен растеж, по-бърза инфлация и упорит Фед няма да е добра за акциите. Това е ситуация, в която няма печеливши. Ако компаниите прехвърлят разходите за по-висок внос върху потребителите, инфлацията ще бъде по-устойчива, а Фед - по-малко благосклонен. Ако не успеят, маржовете на печалбата ще се свият, а приходите ще бъдат недостатъчни. Да не говорим за риска от ответни действия на чуждестранните търговски власти.

За облигациите основният въпрос ще бъде посоката на краткосрочните лихвени проценти. Понастоящем пазарите предвиждат намаление на лихвените проценти с повече от 100 базисни пункта през тази година. Смятам, че това е вероятно (и оправдано) само в случай на действителен икономически спад. Това не е 2019 г., когато инфлацията под целта позволи на Фед да намали лихвените проценти като „застраховка“ срещу рецесия. В днешно време най-мощната централна банка в света разполага с много по-малко пространство за маневриране.