Как световни издания коментират положителните доклади на ЕК и ЕЦБ за България

Световни издания коментират положителната оценка, която България получи от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на изпълнението на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. 

Пътят на България към единното европейско валутно пространство беше изпълнен със закъснения, понеже страната се бореше с политическа нестабилност и популистки отпор срещу общата европейска валута, пише Financial Times. През последните четири години в България се произведоха седем вота за парламент, като редица неустойчиви правителства допринесоха за забавянето на приемането на еврото, отбелязва британският вестник.

Съпротивата срещу присъединяването към еврозоната от страна на популистки проруски сили в България обаче не стихва. Независимият президент на страната Румен Радев също предложи произвеждането на референдум по въпроса – ход, който представители на правителството окачествиха като саботаж, допълва FT.   

Всички членове на ЕС, които все още не са приели единната валута, трябва да докажат, че са се сближили с останалите европейски икономики, за да се присъединят към еврозоната. България не успя да изпълни критериите за инфлацията през 2024 г., което забави присъединяването ѝ с една година. Инфлацията обаче се забави и с това бе изпълнено последното условие за приемане на еврото през 2026 г., обобщава FT.

Изданието Politico също се спира по-подробно върху трудностите, пред които беше изправена България по пътя си към еврозоната.

Балканската страна с население от 6,4 милиона души се ангажира да се присъедини към еврозоната през 2007 г., но неколкократно получи отказ, след като не успя да изпълни редица от т.нар. критерии за конвергенция, които имат за цел да гарантират икономическа и правна съвместимост, пише изданието. Трайно високата инфлация след пандемията и инвазията в Украйна провалиха шансовете ѝ да се присъедини към клуба през 2024 и 2025 г., отбелязва Politico.

Финансовите власти успяха да овладеят инфлацията, която през 12-те месеца до април възлизаше средно на 2,7%. В началото на тази година вътрешната инфлация се повиши до 4% поради прекратяването на някои мерки за подпомагане от времето на пандемията. Но този ефект ще бъде "временен", заяви във вторник Масимо Суарди, ръководител на дирекция "Икономически и финансови въпроси" към ЕК, добавя Politico. 

Суарди също така поздрави България за "сравнително гъвкавите и ефективни" пазари на труда и "много ниския" държавен дълг, който със своите 24,1% от брутния вътрешен продукт е вторият най-нисък в ЕС и е значително под референтната стойност от 60%, необходима за присъединяване към еврозоната, пише още Politico.

Суарди обаче отбеляза, че страната е прекалено зависима от изкопаемите горива. Други слабости, които той отбеляза, са недостигът на квалифицирана работна ръка и недостатъците в образователната система. По данни на ЕК 30,3% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване, посочва Politico. 

Въпреки че почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, ръстът на заплатите трябва да съответства на този на производителността, за да се запази конкурентоспособността и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори, заяви ЕЦБ, добавя Politico.

Освен това монетарните власти са притеснени от резултатите на България в борбата срещу прането на пари, заради което страната беше включена в "сивия списък" на Специалната група за финансови действия, изискващ засилено наблюдение. В този списък попадат страни като Сирия, Венецуела и Йемен, припомня изданието. 

Германският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung поставя акцент върху позициите, които ЕК и ЕЦБ изразяват в конвергентните си доклади.  

ЕК препоръча на страните от еврозоната да приемат България като 21-вия член на единното европейско валутно пространство. Докато ЕК смята, че условията за присъединяване на България са изцяло изпълнени, ЕЦБ все още изразява леки резерви, но не се противопоставя на приемането на страната в еврозоната, отбелязва германското издание.

В доклада на ЕЦБ се посочва, че с оглед на "качеството" на институциите и вземането на политически решения България все още е изправена пред някои "изисквания", свързани с борбата срещу корупцията, ефективността на публичната администрация, справедливостта на данъчното облагане и независимостта на съдебната система, пише още FAZ.

След като бе оповестено решението на ЕК обаче България разсея всички резерви, че предприема твърде малко мерки срещу корупцията и че страда от зле функциониращо върховенство на закона, коментира германският вестник.

"Брюкселският орган и без това посочва, че единствено той разполага с компетенцията да взема решение по предложенията за присъединяване, докато ЕЦБ единствено го "подпомага аналитично", допълва изданието.

Германското списание Spiegel обръща внимание на вътрешнополитическата ситуация около присъединяването на България към еврозоната.

Дебатите за въвеждането на еврото в България са съпроводени от силни протести, отбелязва Spiegel. В събота поддръжници на проруски и националистически партии излязоха на демонстрации по улиците на София и други градове. Те настояват за запазване на лева като национална валута, понеже се притесняват, че преминаването към еврото ще доведе до повишаване на цените, коментира германското издание.  

През февруари националисти запалиха огън пред входа на представителството на ЕС в София. Освен това те напръскаха с червена боя стъклената фасада на сградата и хвърлиха по нея коктейли "Молотов" и яйца, припомня Spiegel.

Проруската националистическа опозиционна партия "Възраждане" обвини властите, че фалшифицират данни, за да направят възможно въвеждането на еврото. Опозиционната партия казва, че с въвеждането на единната европейска валута България би загубила своя национален суверенитет, отбелязва германското списание.  

Българското население е разделено по въпроса за еврото. Според проучване на общественото мнение, проведено от българската социологическа агенция "Мяра" от 10 до 13 май, повече от половината от пълнолетните (54,9) са против въвеждането на еврото през 2026 г., отбелязва Spiegel.

Германското списание цитира и резултатите от анкета на "Галъп интернешънъл Болкан" от втората половина на май, които показват, че 33% от респондентите "са склонни да виждат ползи" от въвеждането на еврото. За разлика от тях, 33% "по-скоро се опасяват от недостатъци", а 23% не очакват нито предимства, нито недостатъци.  

На сайтовете си италианските Stampa и Repubblica цитират и българския премиер Росен Желязков, който казва за вчерашния ден, че е бил изключителен и че България е направила още една стъпка към приемането на еврото. Двете издания обаче придружават публикуваната от тях кратка информация по темата с кадри на агенция Ройтерс, които показват сцената на сблъсък в българския парламент вчера между противници и привърженици на приемането на общата европейска валута.

Corriere della Sera също се спира в кратка информация на двете положителни мнения относно присъединяването на България към еврозоната в двата отделни доклада на ЕЦБ и ЕК. Пътят на България към еврото не беше нито кратък, нито лишен от трудности, допълва изданието.

В публикацията се отбелязва, че България вече отговаря на всички необходими критерии. Срещу България от 2012 г. няма и никаква процедура от страна на ЕК за прекомерен дефицит, който се е задържал под 3 процента от БВП. Индикаторите говорят за един постоянен ангажимент за стабилно и отговорно финансово управление на страната, добавя изданието.

Френските издания Libération и Figaro препечатват информацията на AFP от вчера относно „зелената светлина“, получена от България от ЕК и от ЕЦБ за присъединяване към еврото. В материала се припомня и историята на еврото и кога са го приели последователно 20 държави от ЕС. Отбелязва се също, че в България  е имало и протести срещу приемането на общата европейска валута.

В пространна публикация на френския Le Monde, озаглавена „България на бързата писта към еврото“, се казва, че въпреки нарастващия скептицизъм българите са готови да приемат еврото на 1 януари 2026 г.

Ако не се появят изненади, присъединяването към единната валута ще бъде официално одобрено от икономическите министри на еврозоната на заседанието на Екофин на 8 юли, допълва вестникът.

Бизнес средите и правителството на консервативния министър-председател Росен Желязков обещават, че приемането на еврото ще даде тласък на българската икономика, която понастоящем е най-слабата в ЕС. Българите обаче все повече се притесняват, че компаниите ще се възползват от смяната на валутата, за да повишат цените, с риск да се възроди високата инфлация, наблюдавана след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., посочва вестникът.

Последното проучване „Евробарометър“, публикувано през май от Европейската комисия, показва, че общественото мнение е силно разделено по отношение на еврото - 50% са против, а 43% – за. Броят на хората, които се противопоставят на еврото, е по-висок, отколкото при предишната вълна от проучвания през есента на 2024 г., което е резултат от огромна антиеврокампания, водена от проруската крайнодясна партия "Възраждане". В събота, 31 май, и в сряда, 4 юни, тази партия организира в София демонстрации за запазване на лева, на които присъстваха няколко хиляди души, някои от които развяваха руски знамена, пише още Le Monde.

В социалните мрежи в тази страна, която е много податлива на конспиративни теории, бяха установени много ефективни кампании за дезинформация срещу еврото, допълва изданието. То припомня и че през 2023 г. "Възраждане" успя да събере почти 600 хил. подписа с призив за провеждане на референдум за приемане на еврото. Тази възможност беше изключена от Конституционния съд и българския парламент, които посочиха, че е невъзможно да се организира референдум по ангажимент, свързан с международен договор – този за членство в ЕС.

Изданието отбелязва също, че държавният глава Румен Радев също призова в началото на май за провеждане на референдум, но тази възможност беше отхвърлена от 171 от 240-те депутати в българския парламент.

Първоначално се очакваше България да се присъедини към еврото едновременно с Хърватия – на 1 януари 2023 г. Но през последните години страната преживя значителна политическа нестабилност, което принуди европейските власти да отложат графика, припомня още Le Monde.

С приемането на еврото през 2026 г. България ще изпревари съседна Румъния, която има много по-голям дефицит и едва ли ще успее да приеме еврото в продължение на още няколко няколко години. Останалите държави от ЕС, които все още не са членки на еврозоната (Унгария, Чехия, Полша, Дания и Швеция), засега не желаят да приемат единната валута – и е малко вероятно позицията им да се промени в краткосрочен план.

(по БТА)