БНБ: Икономиката ще се забави при неизпълнение на инвестиционни проекти

През периода 2025–2027 г. растежът на реалния брутния вътрешен продукт (БВП) в България ще остане близо до този от миналата година – през 2025 година ще възлезе на 2,9%, след което да се забави слабо до 2,7% през следващите две години. Това са очакванията на Българската народна банка (БНБ) публикувани в най-новото издание „Макроикономическа прогноза“, юни 2025 г.

Макроикономическите данни към 26 юни дават основание на БНБ да твърди, че основен принос за нарастването на БВП през прогнозния хоризонт ще има запазването на силния растеж на частното потребление, обусловено главно от прогнозираното увеличение на реалния разполагаем доход на домакинствата и на заетостта. От централната банка посочват, че в същото време нетният износ ще има предимно отрицателен принос.

Ревизии в прогнозата

Очакваният растеж при инвестициите в основен капитал през тази година е по-висок спрямо спрямо макроикономическата прогноза от март, като това се дължи основно на инвестициите, финансирани със средства от ЕС, различни от тези по Националния план за възстановяване и устойчивост. Растежът на икономическата активност е повишен с 0,6 процентни пункта през 2026 г. и понижен с 0,4 пр. пункта през 2027 г.

Главните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и основните му компоненти са свързани с постъпилите допълнителни отчетни данни за икономическата активност през първото тримесечие на 2025 г., както и с промените в техническите допускания за външната среда. В БНБ отчитат, че ревизията към по-висок растеж на реалния БВП спрямо прогнозата от март е минимална и се дължи главно на прогнозираното по-силно нарастване на компонентите на вътрешното търсене (най-вече частното потребление), както и на допускането за по-голям положителен принос на изменението на запасите през тази година предвид увеличената икономическа и геополитическа несигурност.

Източник: БНБ

Базисният сценарий на прогнозата се характеризира с висока степен на несигурност, произтичаща от външната среда, подчертават експертите на банковия регулатор. Те напомнят, че основните източници на несигурност са свързани с потенциалните промени в търговската политика на САЩ и ответните реакции на основните им търговски партньори, както и с вероятността от задълбочаване на геополитическите конфликти в Близкия изток. Тези фактори е възможно да окажат съществено негативно влияние върху икономическата активност в България.

Допусканията за слаб растеж на външното търсене на български стоки и услуги в комбинация с ремонтните дейности в ключови предприятия в промишлеността в България в началото на 2025 г. са фактори за по-слабо представяне на износа спрямо вноса през по-голямата част от прогнозния хоризонт. Според допусканията за развитието на глобалната икономическа активност и търговия външното търсене на български стоки и услуги ще бъде по-слабо спрямо заложеното в макроикономическата прогноза на БНБ от март 2025 г. Това се дължи най-вече на влошените икономически перспективи пред основните търговски партньори на България от еврозоната и продължаващите процеси на търговска фрагментация и задълбочаване на геополитическите конфликти.

Вследствие на тези фактори растежът на външното търсене ще остане нисък в исторически план, като се очаква да възлезе на 2% през 2025 г., 2,5% през 2026 г. и 3,1% през 2027 г. Очакванията на пазарните участници и заложените технически допускания предполагат цените в евро на енергийните суровини на международните пазари през тази и следващата година да се понижат главно по отношение на петрола, след което да се стабилизират през 2027 г., докато за цените в евро на неенергийните суровини се очаква слабо нарастване през целия прогнозен хоризонт, водено най-вече от повишаването на цените на някои групи хранителни продукти и селскостопански суровини.

В резултат на тези процеси, БНБ очаква претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините в евро да се понижат с около 0,4% през 2025 г., да нараснат с около 0,5% през 2026 г. и растежът им да се ускори до приблизително 3% през 2027 г.

Инвестиции и спестявания

Анализаторите на централната банка преценяват, че през 2025 г. и 2027 г. динамиката на публичните инвестиции и на вноса на стоки ще се повлияе от придобиването на нова военна техника, но смятат, че нейният ефект върху БВП ще е неутрален.

Вследствие на предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. очакванията са годишният растеж на депозитите да се ускори през втората половина на тази година в резултат на предвижданото по-интензивно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с цел последващо превалутиране в евро.

Годишният растеж на кредита на фирмите и домакинствата вероятно ще следва тенденция към забавяне, но ще остане сравнително висок през периода 2025–2027 г.

Ускоряване на инфлацията

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще се ускори до 3,8% в края на 2025 г. (спрямо 2,1% в края на 2024 г.), а средногодишната инфлация да възлезе на 3,6% през 2025 г. (при 2,6% през 2024 г.), прогнозират от БНБ.

Основните проинфлационни фактори за България през тази година са свързани с вътрешна за страната динамика, като нарастването на разходите за труд и високият растеж на частното потребление, което позволява пълно пренасяне на повишените производствени разходи към крайните потребители, както и повишаването на административно определяните цени на някои стоки и услуги и тютюневи изделия.

В прогнозата се посочва, че външната среда ще ограничава общата инфлация в резултат на заложеното в допусканията понижение на цените на енергийните продукти на международните пазари. В края на следващата година инфлацията може би ще остане на нивото от края на тази година (3,7% средно за годината), като запазването на висок темп на нарастване на цените при базисните компоненти ще има основен принос за растежа на потребителските цени.

Очакванията за инфлацията в края на 2027 г., както и средногодишната инфлация, е да се забавят до съответно 3% и 3,3%, в резултат на по-умереното нарастване на цените на услугите в съответствие с очакваната динамика при разходите за труд на единица продукция.

От БНБ обясняват, че при прогнозата за инфлацията преобладават рисковете за реализиране на по-висок растеж на потребителските цени спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт. Тези рискове произтичат предимно от вътрешни за България процеси и са свързани най-вече с вероятността за потенциално по-голямо от очакваното нарастване на административно определяните цени и евентуално по-бързо и силно пренасяне от страна на фирмите на прогнозирания растеж на разходите за труд върху крайните потребителски цени.

Частното потребление също е възможно да бъде по-високо от прогнозираното в базисния сценарий през 2026 г. и 2027 г., при по-голямо повишение на заплатите и фискалните трансфери към домакинствата, които да не са склонни да пестят, в случай че реалните лихвени проценти по депозитите се запазят отрицателни.

Евентуално преустановяване на Програмата за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия и по-силно от заложеното в базисния сценарий пренасяне на увеличението на някои косвени данъци върху потребителските цени, също биха довели до реализиране на по-висока от прогнозираната инфлация, смятат в централната банка.

Друг вътрешен риск пред реализирането на прогнозата за инфлацията произтича от планираното в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025–2028 г. увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт през 2027 г., което в условията на силно затегнат пазар на труда в страната е вероятно да бъде пренесено изцяло върху крайните потребителски цени.

Несигурната външна среда

Повишеното геополитическо напрежение в глобален план също може да създаде рискове от рязко повишаване на цените на основни суровини, като енергийните, което също би имало проинфлационен ефект предвид структурата на българската икономика.

Базисният сценарий на прогнозата се характеризира с висока степен на несигурност, произтичаща от външната среда. Основните източници на несигурност са свързани с потенциалните промени в търговската политика на САЩ и ответните реакции на основните им търговски партньори, както и с вероятността от задълбочаване на геополитическите конфликти в Близкия изток. Тези фактори е възможно да окажат съществено негативно влияние върху икономическата активност в България, пише още в юнската макроикономическа прогноза на централната банка.

Въпреки, че рисковете пред прогнозата за БВП се оценяват като балансирани за 2025 г. и ориентирани към реализиране на по-нисък растеж през останалата част от прогнозния хоризонт, от БНБ посочват, че икономиката може да се забави при по-слабо изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.