Повечето централни банкери в САЩ смятат инфлацията за по-голям риск

Повечето представители на Федералния резерв са счели, че рискът от инфлация натежава повече от опасенията относно пазара на труда на заседанието си миналия месец, като митата са предизвикали нарастващо разделение в комисията на централната банка, която отговаря за определянето на лихвените проценти, предава Bloomberg.

Представителите са признали за опасенията от по-висока инфлация и по-слаба заетост, но „по-голямата част от участниците прецениха, че рискът от инфлация е по-голям от двата риска“, се посочва в протоколите от заседанието на Федералната комисия за отворения пазар, проведено на 29-30 юли.

Ръководителите на централната банка оставиха лихвените проценти непроменени в диапазона 4,25%-4,5% миналия месец, като се позоваха на повишената несигурност в прогнозите си, тъй като икономическата дейност се забави през първата половина на годината. В изявлението си по това време те определиха пазара на труда като „стабилен“, но допълниха, че инфлацията остава „донякъде повишена“.

На пресконференцията след заседанието председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че инфлационният ефект от митата може да е временен, но централната банка трябва да се предпази от по-траен ефект.

Членовете на комисията са обсъдили дали митата ще имат еднократен ефект върху цените или по-траен инфлационен шок.

„Редица участници подчертаха, че инфлацията е превишила прага от 2% за продължителен период и че този опит увеличава риска от разколебаване на дългосрочните инфлационни очаквания в случай на продължително въздействие на по-високите мита върху инфлацията“, се казва в протоколите.

Много официални представители са отбелязали също, че може да мине известно време, докато пълното въздействие на митата се усети в цените на потребителските стоки и услуги.

Протоколите бяха публикувани два дни преди Пауъл да произнесе очаквана реч в Джаксън Хол, щата Уайоминг, сцена, която той е използвал и преди, за да насочи очакванията на инвеститорите относно лихвените проценти.

Най-новите икономически данни подкрепят предпазливата оценка за инфлацията, но подкопават доверието в заетостта.

Най-големият скок в инфлацията на едро за последните три години е поредният знак, че компаниите са започнали да повишават цените, за да компенсират нарастващите разходи за суровини. Някои представители на Федералния резерв са изразили опасения, че митата ще повлияят на цените и през следващата година.

Но големите корекции в посока надолу на ръста на заплатите разкриха слабост на пазара на труда през трите месеца до юли. Наемането на работна ръка достигна най-бавния си темп от началото на пандемията, а безработицата се повиши до 4,2%.

Нарастващи разногласия

Още преди публикуването на тези данни признаците за слабост на пазара на труда накараха управителите Кристофър Уолър и Мишел Бауман да изразят несъгласие на юлското заседание в полза на понижение на лихвите с четвърт процентен пункт.

Ръководителите на централната банка ще получат нов доклад за работните места и още данни за инфлацията преди да проведат ново заседание в средата на септември.

Протоколите бяха публикувани и след като президентът Тръмп призова за оставката на гуверньора на Фед Лиза Кук, след като представител на администрацията я обвини в измама с ипотеки.

Тръмп многократно призоваваше Фед да понижи лихвените проценти, а негови високопоставени представители и все по-голям брой кандидати за наследници на Пауъл, чийто мандат изтича през май, се присъединиха към него. Министърът на финансите Скот Бесънт се изказа миналата седмица в подкрепа на понижение с половин процентен пункт до септември.

Протоколите показват, че ръководителите са провели обсъждане относно финансовата стабилност, като няколко от тях са посочили „опасения относно повишения натиск върху оценката на активите“.