Европа има множество варианти да накара богатите да плащат повече данъци

Европейските правителства с ограничени финансови средства, които обмислят да облагат богатите с по-високи данъци, за да запълнят дупките в публичните си финанси и да поправят нарастващото неравенство, може да установят, че преките данъци върху богатството не са най-ефективното решение, пише Ройтерс.

Историята показва, че директните данъци върху богатството рядко генерират много приходи и често пропускат основните си цели, казват данъчни експерти и икономисти. Те посочват редица варианти, които постигат по-добри резултати, включително по-голямо наблюдение на капиталовите печалби, данъци върху наследството и такси за напускане за тези, които искат да се насочат към държава, смятана за данъчно убежище.

„Притесненията относно неравенството в богатството не означават, че правителствата трябва да използват преки данъци върху богатството“, заяви МВФ в неотдавнашни указания към правителствата. „Подобряването на данъците върху капиталовите печалби обикновено е както по-справедливо, така и по-ефективно“, допълни фондът.

Скромни приходи

В Европа Швейцария, Испания и Норвегия имат различни форми на данък върху богатството за притежателите на активи над определено равнище, а Франция и Великобритания обсъждат идеята, за да намалят бюджетните си дефицити.

Средната ставка на данъците върху богатството в 38-те страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) намаля от 66% през 1980 г. на 43% в момента.

А хората на самия връх в обществото, топ 0,0001%, може да не плащат никакви данъци в страни като Франция и Нидерландия, тъй като могат да съхраняват активите си в холдингови компании, показва изследване на Габриел Цукман, преподавател в Paris School of Economics.

Той бил автор на предложението за данък върху богатството от 2% за най-богатите 0,01% от французите в бюджета за 2026 г., който сега се обсъжда от политиците.

„Трябва да  гарантираме, че милиардерите плащат поне толкова, колкото и останалите социални групи“, казва Цукман пред Ройтерс. „Това е основен въпрос на справедливостта и спазването на основните принципи на данъчната справедливост“, допълва той.

Но облагането с данъци на активите на един човек не е единственият или може би дори най-добрият начин за постигане на това.

Данъците обикновено генерират скромни приходи като дял от брутния вътрешен продукт. Причината е, че данъкоплатците, особено тези с огромно богатство, лесно може да защитят активите си, като ги поставят в компании или тръстове в стоки, които са изключени от данъци или стойността им трудно може да бъде определена, като антики. Средствата може дори да бъдат насочени към държави, смятани за данъчни убежища.

Капиталът получава по-добра сделка

Освен това данъкът върху богатството обикновено се налага върху всички видове богатство с една и съща ставка, като на практика наказва притежателите на активи с по-ниска доходност.

За сметка на това данъкът върху печалбата, идваща от капитал, като дивиденти и капиталови печалби, които са печалби, реализирани при продажбата на актив, се налага върху действителна възвръщаемост.

Тъй като тези печалби обичайно са подложени на по-ниски данъци в сравнение с доходите от труд, привържениците на данъците за богатите виждат възможност за промяна.

„Благоприятното данъчно третиране на печалбите е значителен двигател на ниските ефективни данъчни ставки сред хората с много високо нетно богатство“, отбеляза ОИСР в доклад, публикуван по-рано тази година.

Приходите от капиталови печалби и дивиденти се облагат с нисък, плосък данък в страни като Франция, Германия, Италия, Южна Корея и Япония.

Някои икономисти твърдят, че ниските данъци върху капитала насърчават спестяванията, инвестициите и предприемачеството, въпреки че изследване на ОИСР показва, че тези цели може да бъдат постигнати и по други начини като целенасочени облекчения.

Решенията включват отмяна на изключенията за капиталови печалби като за някои недвижими имоти и гарантиране, че те се облагат с данък, поне когато активите са наследени или данъкоплатецът напуска страната, особено, за да се установи в държава данъчен рай, сочи изследването на ОИСР и МВФ.

Данък върху смъртта може да вдъхне нов живот на икономиката

Данъкът върху наследството, понякога пренебрежително наричан „данък върху смъртта“, е едновременно справедлив и ефективен, счита ОИСР.

Нейните анализатори твърдят, че той има предимства пред данъка върху богатството, тъй като не обезсърчава хората да спестяват за старините си, ако бъдат въведени точните изключения, и от свиването на гнездо за децата им.

Критиците твърдят, че наследените активи вече са обложени с данък при получаването на печалбата. Те посочват факта, че богаташите от топ 1% вече имат най-големия принос за държавната хазна в повечето големи страни.

Макар че повечето развити икономики облагат с данък наследеното богатство, не всички използват пълноценно този иструмент. Повечето не облагат нереализирани капиталови печалба и предоставят щедро толериране на бизнес активи.

В Италия, Полша и до определен праг в Южна Корея наследниците не плащат данък върху бизнеса, който наследяват. В Ирландия, Испания и Германия има много високи изключения.

В конкурентна глобална среда държавните ръководители трябва да постигнат баланс в набирането на данъчни приходи без да изпращат богатите в други юрисдикции, казват данъчни експерти.

Но активистката данъчна група Tax Justice Network твърди, че всеки би се възползвал от стесняване на разликата в богатството.

„Едно от нещата, които подкопават социалните резултати за всички, включително най-богатите, е неравенството... Високите неравенства подкопават икономическия растеж. Те подкопават продължителността на живота навсякъде“, казва главният изпълнителен директор на Tax Justice Network Алекс Кобъм.