ЕБВР повиши прогнозата си за икономическия растеж на България за тази година

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) повиши прогнозите си за икономиката на България през тази година в последния си доклад Регионални икономически перспективи (Regional Economic Prospects). Сега организацията очаква икономиката на страната да се разрасне с 3,2% през 2025 г. спрямо 2,8% в предишните прогнози. За следващата 2026 г. очакванията се запазват за ръст от 2,6%.

След ускоряване до 2,8% през 2024 г. реалният растеж на БВП на България се ускори допълнително до 3,2% на годишна база през първата половина на 2025 г., отбелязва ЕБВР. Въпреки известно забавяне на растежа на заплатите, частното потребление остана устойчиво, а равнището на безработицата спадна до 3,6% в средата на годината.

Инфлацията се повиши до 5,3% през юли 2025 г., частично поради увеличението на ставката на данък добавена стойност (ДДС) върху хляба и ресторантите до 20%. След слабата 2024 г. инвестициите също се възстановиха благодарение на по-високите публични капиталови разходи. От друга страна, износът се сви на годишна база заради спад при експорта на енергийни продукти и суровини.

През първата половина на 2025 г. държавните разходи се увеличават с 20%, докато приходите нарастват само с 13%, което засилва фискалните рискове. Въпреки това, след одобрението за присъединяване към еврозоната, България се възползва от повишаването на кредитния рейтинг и по-ниските разходи за финансиране. Според организацията присъединяването към еврозоната би могло да стимулира търговията и частните инвестиции, включително преките чуждестранни инвестиции.

Въпреки това митата на САЩ върху износа на ЕС се очаква да окажат негативно влияние върху промишленото производство и износа на България.

Регионални прогнози

ЕБВР прогнозира, че растежът в регионите, в които банката развива дейност, ще стигне 3,1% през 2025 г., преди да се ускори до 3,3% през 2026 г.

Прогнозата за 2025 г. е с 0,1 пр.п. по-висока спрямо тази от май, но за 2026 г. е с 0,1 пр.п. надолу. Макар че като цяло корекциите са скромни, те отбелязват нарастваща разлика в посоката на растежа между нововъзникващите икономики в Европа – където низходящите корекции отразяват слабото външно търсене, необходимостта от фискална консолидация и въздействието на по-високите мита, наложени от САЩ – и останалите региони на ЕБВР.

„Нашите региони, включително новите икономики, се адаптират към един свят с по-ограничено фискално пространство, повишена несигурност в търговската политика и по-интензивна глобална конкуренция“, коментира Беата Яворчик, главен икономист на ЕБВР.

„Макар перспективите за растеж да остават като цяло стабилни, разминаването между нововъзникващите икономики в Европа и другите региони подчертава важността на политиките, които могат да повишат устойчивостта. Управлението на дълговата тежест, защитата на инвестициите и намирането на възможности в новите глобални вериги за доставки ще бъдат от решаващо значение за облекчаване на натиска и поддържане на динамиката.“

Увеличението на американските вносни мита също оказва влияние върху перспективите. Средната ефективна ставка на САЩ върху вноса от регионите на ЕБВР се е повишила от 1,4% през първата половина на 2024 г. до 4,0% през първата половина на 2025 г.

Перспективите на кои страни са най-силно засегнати?

Държавите, за които ЕБВР значително е понижила прогнозата си в сравнение с тази от май 2025 г., са предимно членките на ЕС в Централна Европа и прибалтийските държави.

Прогнозата за растежа на Словения е рязко намалена с 1,2 пр.п. за тази година, като се очаква икономиката ѝ да нарасне с 0,7%. Страната отбеляза огромен спад в износа си за САЩ през първата половина на годината, възлизащ на 1% от БВП.

Прогнозата за Унгария е ревизирана надолу с 1 пр.п., като за тази година се предвижда растеж от 0,5%. Инвестициите в страната изостават частично поради замразени европейски фондове. Това се съчетава с по-високи разходи за финансиране.

Прогнозите за растежа на Латвия и Естония също са понижени, съответно с 0,9 пр.п. и 0,8 пр.п.

Очаква се деветте страни, съставляващи региона на Централна Европа и Прибалтийските държави, да отбележат растеж от 2,4% през 2025 г. и 2,7% през 2026 г.

(Продължава на следващата страница)