България все повече се отдалечава от първите в света по икономическа свобода

България все повече се отдалечава от списъка с държавите с най-голяма икономическа свобода в света, показват данни на канадския институт „Фрейзър“, цитирани от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Тазгодишният доклад „Икономическата свобода по света през 2025 г.“ на канадския институт показва, че страната ни продължава да отстъпва от резултата си, изпадайки от групата на най-свободните икономики.

Изданието за 2025 г. дава на България оценка от 7,13 т. (от максимум 10 т.), което класира страната на 56-а позиция в света по икономическа свобода от 165 държави – между Гърция и Тайланд.

Данните за всички държави са за 2023 г. и отразяват възстановяването на икономиките след ограниченията на свободата, наложени заради пандемията през 2020-2022 година. Преди пандемията България за кратко е в групата на най-свободните държави, макар и на дъното (около 40-о място), но още през 2020 г. изпада, а в последното издание на индекса остава далеч от тази група.

За поредна година начело на класацията са Хонконг и Сингапур, а на дъното – Венецуела и Зимбабве. България леко подобрява резултата си след спада през пандемията, но не може да се върне в групата на свободните държави.

Общият резултат е формиран на базата на 45 индикатора, разделени в пет категории.

За поредна година България получава най-нисък резултат по отношение на правната система и правото на собственост. Това е категорията, в която България изостава спрямо всички останали страни членки на ЕС. С подобен резултат са Албания, Аржентина, Казахстан. Категорията измерва върховенството на правото, независимостта на съда, работата на правоохранителните органи, защитата на правото на собственост.

След пандемията в България се наблюдава отстъпление и по отношение на размера на правителството. Тук се включват индикатори като дял на преразпределението през бюджета, трансфери и субсидии, размер на държавните активи, данъци. България получава максимална оценка единствено заради плоския данък, а резултатът общо за тази категория е съизмерим с оценките на Монголия и Етиопия. 

В категорията „Регулации“ оценките са разнопосочни – за сравнително слабото регулиране на кредитния пазар България получава високи резултати, но множеството регулации на пазара на труда (минимална заплата, работно време, ограничения при наемане и освобождаване) и на бизнеса (бюрокрация, безпристрастност на администрацията) дърпат общата оценка силно надолу. България се нарежда до Гамбия, Саудитска Арабия и Тайланд в тази категория.

Стабилността на парите е предопределена от валутния борд, а свободата на международната търговия – от членството на България в ЕС. Именно в тези две категории България получава най-високите си оценки в индекса.

Същевременно, в останалите категории, които касаят настоящи политики и изпълнение на реформи, оценките продължават да са ниски, а свободата – ограничена.

Изследването доказва преки връзки между степента на икономическа свобода и редица ключови показатели. Например държавите с по-висока икономическа свобода имат чувствително по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението – разликата между най-свободните и най-малко свободните държави е над 6 пъти. Нивата на бедност са по-ниски в по-свободните държави – разликата в дела на бедните е над 25 пъти. Също така средната продължителност на живота е 17 години по-висока в най-свободните държави в сравнение с най-несвободните. Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.