България е в инвестиционна стагнация - как може да я преодолее?

България преминава през инвестиционна стагнация, инвестициите в продуктивен капитал като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) в страната към 2024 г. са около 18% и в сравнение с Хърватия и Румъния изостават с 5-6 процентни пункта. Съществен фактор, който влияе на по-ниската инвестиционна активност, са по-ниските инвестиции в машини, оборудване и иновации на българските предприятия. Това коментира доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета на икономически анализи, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той представи основните изводи от съвместен анализ с Атанас Пеканов и Даниел Василев относно ефектите от европейските субсидии за икономическия растеж на страната.

Доц. Ненов цитира анкета, осъществена преди пандемията то Covid, според която 80% от българските предприятия работят с остарели машини по европейските стандарти. Той смята, че съществен фактор за ниските инвестиции в машини, оборудване и иновации са системните затруднения в достъпа до финансиране за малките и средни предприятия в България. „Става дума както за банкови кредити, така и за ограничения в собствения капитал на предприятията“, отбеляза събеседникът.

Според него може да се очаква известно разхлабване на финансовите условия по банковите кредити за българските предприятия след влизането на България в еврозоната от 1 януари догодина, когато ще влязат в сила понижени задължителни минимални резерви на банките. Но увеличаването на производителността и печалбата на предприятията би трябвало да има по-силен ефект за инвестиционната им активност, посоча той.

Доц. Ненов отбеляза, че безвъзмездните субсидии по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) са всъщност инжекция на собствен капитал в предприятията и тези инжекции изглежда имат трайни положителни ефекти върху тях. Индустриалните субсидии оказват положително въздействие върху инвестициите на фирмите, а също и върху техните продажби, печалбата, производителността на труда и върху индикатори, свързани с търсенето на работна сила - то се увеличава и фирмите дават по-високи заплати на служителите си. Същевременно събеседникът изтъкна, че субсидиите не са панацея и трябва да се използват много таргетирано.

„Ефектите от една субсидия са по-големи, ако са насочени към фирми с висок инвестиционен потенциал за дългосрочно развитие“, отбеляза гостът.

Авторите на анализа правят препоръки за повишаване на инвестиционната активност на българските предприятия, най-важната от които са структурни реформи, които да подобрят функционирането на финансовите пазари в България. „Тук става дума за структурни реформи, свързани с правораздаването, структурирането на фондовите пазари, подобряването на тяхната привлекателност за инвеститори и фирми, за да искат да набират средства от тях“, коментира доц. Ненов.

Другата препоръка е свързана с по-гъвкаво използване на публичните средства за таргетирани политики като безвъзмездни субсидии и други финансови инструменти - кредитни гаранции, експортни гаранции, дялови финансирания, отбеляза той.

Анализаторите отправят препоръка и за още по-добро таргетиране на публичните политики, свързани с насърчаване на българските предприятия, като посочват допълнителни индикатори, които могат да се ползват за таргетирането. „Идеята е инжекциите собствен капитал да отиват във фирми с висок потенциал за развитие“, каза доц. Ненов.

Според него добра политика за таргетиране е въвеждането на ускорена амортизация в счетоводното законодателство, т.е. увеличаване на амортизационните норми за определени видове дълготрайни активи. „Тя ще таргетира фирми, които инвестират повече, тъй като те амортизират повече и получават по-голям данъчен ефект от амортизациите“, отбеляза събеседникът.

Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.